Добър ден,продаваш ли сърце?

Добър ден,продаваш ли сърце?
– Остана ми едно такова,наранено…
– Не мога да го взема, имам две,
едно горещо, и едно студено!
С горещото говоря с другите…
Пред тях на показ всеки ден е то,
а на студеното сърце услугите
за мен остават, знаеш ли защо,
защото всеки път когато се намирам
на някой в прах потънал кръстопът
в студеното сърце се взирам,
и там откривам правилният път.

Но остави това,ръце продаваш ли?
– Продавам, но уви са хладни…
– Такива имам вече, вледеняващи,
на мен ръце ми трябват жадни,
да милват нежно, и прегръщат здраво,
да вдигат всичко нависоко в небесата,
а не в безсилие увиснали направо
да падат, да се влачат по земята…

Последно питам,имаш ли очи?
– Продавам две, но жалко, че са слепи…
– Такива търся, с тях не ще личи
безцветното във дните ми нелепи,
с очи на сляп, ще виждам по-добре
къде и как лъжите се пресичат,
кога ръцете всъщност са ръце,
и как сърцата почват да обичат…

Marvin Boil