ДО МНОГО ХОРА МОЖЕШ…

До много хора можеш да си легнеш,
до малко искаш сутрин да се будиш…
„Приятен ден!” – да кажеш, да протегнеш
ръце с любов, с усмивка, без принуда,
и цял ден да очакваш да ги видиш…
С мнозина можеш просто да живееш –
кафе да пиеш, на море да идеш,
да спориш, да говориш, да старееш,
и по закон: „И в радост, и в неволи”
да бъдеш с някой… Без да го обичаш…
Как малко са онези, дето молиш
да помечтаят с теб, да им се вричаш,
върху снега да пишеш скъпо име,
и с мисълта за него да заспиваш,
и щастие в душата ти да има…
Малцина хора могат търпеливо
да те разбират с поглед и без думи,
без жал на тях да посветиш години,
с които всяка болка помежду ви
и любовта са само за двамина…
Делим се лесно, без да се напрегнем,
защото всеки знае без заблуда:
До много хора можем да си легнем,
до малко искаме да се събудим…

Едуард Асадов
превод: Галина Ганова

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде!“
Илия Троянов

„Гледай на препятствията по пътя като на камъни, по които стъпваш, а не като на проклятия, които те отдалечават от твоята цел, от твоя идеал!“

Едгар Кейси

„Ако знаеш, че си бил добър с някого, а той те е предал, пожелай му късмет и се отпусни.
Съдбата си знае работата.“

„Огънят в Душата не се вижда, но така топли…..“

Аневито Кем

„Внимавай на кого се доверяваш и казваш проблемите си.
Не всеки, който се усмихва е твой приятел!

„Човек трябва да е много упорит, за да се справи със себе си.
От всички трудности, тази изглежда най-голяма. Да спре да вярва на измислици, да не гони грешните хора и да мисли понякога за себе си. Да пребори страховете си, които вместо напред, карат го назад да върви. Да не се страхува да обича, заради сърцето си. То може много да понесе. Да замълчи понякога или да говори, когато се страхува. Да вярва повече, да се бори по-смело и да не се отказва точно, когато стане трудно.
Човек трябва стотици пъти в живота си да се промени, да скочи отвисоко и успешно да се приземи… точно там, където само си мислиш, че не можеш да достигнеш и самият ти.“

Елизабет Гилбърт

– Голямото ти сърце някой ден ще те погуби.
– Нима искаш от мен да го хабя с малко любов? Не обичам прахосничеството.
– Не. Само да се пазиш повече.
– И да издигна стени, вместо мостове?
– Недей да строиш мост до всеки. Така лесно ще те стигне предателството.
– Зад стените то е най-опасно. Не искай да предам себе си.
– Пази се. Само това казвам.
– От какво те е страх?
– От теб самата. Че ще си навредиш. Никой не е умрял от предпазливост.
– Но именно тя е убила най-много мечти и доброта.
– Не всичко, което виждаш, е каквото изглежда.
– И не всичко е такова, за каквото го набеждаваш. Откажи се. Няма от какво да ме пазиш.
– Не осъзнаваш. Не те пазя от другите. Пазя те от теб самата.
Най-открит си, когато носиш щит от любов. Не си неуязвим. Просто си безразсъдно смел. И необятно прощаващ. Една непоколебима вяра в доброто у другите те тласка да вървиш, да тичаш, да се носиш напред. И така открил се, ставаш дом. На надежди. Ставаш болница. За чужди рани. Ставаш искра, за да разпалиш пламък. Не в себе си, защото той гори като Олимпийския – без да гасне. А в другите. Които са останали на тъмно заради ледените ветрове на случванията. Усмихваш се. И на най-осакатените, и на онези, чакащи с нож зад гърба да те уцелят. И забравяш вината и обвиненията й. Ръката е винаги протегната. Към онези, които имат нужда да я хванат. Защото носиш за дар прошката в очите си.И нямаш сила само за едно: да подминеш молитва, без да я сбъднеш. Защото не признаваш друга слабост, освен егоизма и закоравялата нежност. И си готов да носиш на гръб чужди кръстове. Да не тежат на слаби души. Жертваш се без да си жертва. И не се боиш, не се криеш, не дебнеш зад ъглите какво те чака. Стъпваш твърдо и не изменяш на пътя си. Той ти е на дланта и в душата. Не познаваш други пътеки. Но не си неуязвим. Любовта към другите те огъва. Но любовта към теб те пази от счупване. И когато пророниш сълза, на Любовта е дланта, която я бърше. И на Любовта са ръцете, в които се прислоняваш. На Любовта е усмивката, която задържа на лицето ти твоята. Любовта ти е отдиха и припомнянето. Че не познаваш друг начин да живееш. Че не признаваш по-малко от най-щедрото. Че не ти трябва друго лице да се скриеш, защото твоето ти стига и е достатъчно. Че няма друга истина, освен обичането. И че докато ти не мислиш дори за пазене, тя те брани.
– Голямото сърце някой ден ще ме погуби.
– Аз ще намеря начин да те върна. Да го хабиш с по-малко обич преждевременно ще те убие.
– Страх ли те е?
– Теб страх ли те е?
– Не.
– Тогава и мен не ме е.
– Вярвам ти. Че ще ме върнеш.
– Да. Защото знам къде да те намеря.
– Знаеш.
– Знам. Обичам те.
– Обичам те.
– Това стига за живот.
– Това е причината за живот.

Валентина Йоргова

Доставка от звездите

Такива като мене няма много.
(Не се поръчват май по каталог.)
В неведомите небеса на Бога
те пишат най-безкрайния урок –
че пътищата лесно се пресичат
и точно толкоз лесно се делят.
Но само с неизменното обичане
върти се до побъркване светът…
Редуват се и дни с потайни нощи –
така се сменят мрак и светлина.
А с всеки дъх се питаш колко още
ще сбираш в шепа свойта самота…
Тогава ти се пръквам – без заявка.
Не си мисли, че съм от този свят.
Отбивам се в сърцето ти – за кратко.
А след това – вълшебствата валят…
Сълзите ти с душата си ще бърша,
и с чиста радост ще ги заменя.
Такава обич – просто няма свършек.
Тя става път, посока и съдба…
До теб ще крача чак до изнемога –
със сетни сили сбъднала мечтите ти.
Такива като мене няма много.
Но всички са доставка от звездите.

Мира Дойчинова – irini

„Животът ме научи, че не можеш да контролираш лоялността на хората. Няма значение колко си добър към тях, не означава, че те ще ти отвърнат със същото. Няма значение колко са важни за теб, не означава, че ще те оценят по същия начин. Понякога хората, които най-много обичаш се превръщат в хората, на които най-малко можеш да се довериш.“

Трент Шелтън