„Вървейки през живота винаги гледай:
– напред, за да знаеш накъде отиваш
– назад, за да не забравиш откъде идваш
– надолу, за да не стъпчеш някого
– настрани, за да видиш кой е с теб в трудни моменти
– и нагоре, за да си спомниш, че никога не си сам!“

„ИЗБЕРИ…

Замисли се дали си това, за което мечтаеш?
Отърси се за малко от тази забързаност сложна.
Изплакни от очите си филма, във който играеш.
Поеми по посока на тази противоположна.
Наклади после огън в най-тихия бряг на душата си.
Отчупи къшей хляб и със сол от сълзи посоли го…
Помниш ли песента „Нямам нужда от много приятели“ ?
Две очи, две ръце, и сърце, вярвай ми – ще ти стигнат.
Захвърли всичко пошло, което по тебе полепва.
Ако днес не го сториш – то утре във него ще тънеш…
Чистотата в душата пречупва и майчина клетва!…
Избери да посееш любов! И Любов ще пожънеш…“

Павлина Соколова

„Минавате покрай ваш познат и си казвате: този не заслужава дори “Добър ден” да му кажа. На опасно място се поставяте така.
Кажете му: “На добър път. Желая ти успех! Каквото мислиш, да сполучиш!“

Петър Дънов

„Най-безнадеждното нещо е да убеждаваш хората в нещо… Всеки трябва да стига до своята истина сам, за да повярва в нея…“

Павел Вежинов

Добър ден,продаваш ли сърце?
– Остана ми едно такова,наранено…
– Не мога да го взема, имам две,
едно горещо, и едно студено!
С горещото говоря с другите…
Пред тях на показ всеки ден е то,
а на студеното сърце услугите
за мен остават, знаеш ли защо,
защото всеки път когато се намирам
на някой в прах потънал кръстопът
в студеното сърце се взирам,
и там откривам правилният път.

Но остави това,ръце продаваш ли?
– Продавам, но уви са хладни…
– Такива имам вече, вледеняващи,
на мен ръце ми трябват жадни,
да милват нежно, и прегръщат здраво,
да вдигат всичко нависоко в небесата,
а не в безсилие увиснали направо
да падат, да се влачат по земята…

Последно питам,имаш ли очи?
– Продавам две, но жалко, че са слепи…
– Такива търся, с тях не ще личи
безцветното във дните ми нелепи,
с очи на сляп, ще виждам по-добре
къде и как лъжите се пресичат,
кога ръцете всъщност са ръце,
и как сърцата почват да обичат…

Marvin Boil

„Лошият човек е като въглена – ако те опари, ще те очерни!“

„Времето те променя отвън. Отвътре те променят хората.“

„Не допускай никой до вътрешния си свят, освен ако не е дошъл с любов!“

„Всичко, което те дразни, те учи на търпениe.

Всичко, което си отива от теб, те учи как да стоиш на собствените си два крака и да се справяш сам.
Всичко, на което се гневиш, те учи на прошка и разбиране.
Всичко, което има власт върху теб, те учи как да си вземеш тази власт обратно.
Всичко, което мразиш, те учи на безусловна любов.
Всичко, от което се страхуваш, те учи как да преодоляваш страха си.
Всичко, което не можеш да контролираш, те учи как да позволяваш на нещата да следват естествения си ход. Търпение, дете, търпение. Помни, че животът е пътуване. Ако получиш веднага всичко, което искаш, няма да има за какво да живееш. Наслаждавай се на пътуването и накрая ще разбереш, че онези „крачки назад“ всъщност са били огромни скокове напред. Просто в онзи момент не си можел да видиш ясно цялата картина. Съхрани спокойствието си. Онова, което искаш, те чака. Просто всеки ден трябва да правиш още една крачка, и още една, да следваш пътя си и гласа на сърцето си. Да си верен на себе си. И тогава със сигурност ще намериш съкровището, което търсиш…“

Джаксън Киддард

„Когато ви е страх или сте на ръба на криза, запитайте се: кога една свещ свети най-силно? Отговорът е – в мрака“.