Архив по години
Архив по месеци

Мъдри мисли | Цитати

Не тъжи.

Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

Джалал ад-Дин Мухаммад Руми

Трите предсмъртни желания на султан Сюлейман.

Преди да почине, султан Сюлейман Великолепни е предал своите последни три желания на главнокомадващия неговата армия, отнасящи се до неговото погребение. В тези завети може да се открие мъдрост, валидна за всички нас.

Усещайки, че смъртта идва, султанът поискал да разговаря с главнокомадващия и му казал как иска да протече неговото погребение.

Първото желание на Сюлейман било саркофагът с неговото мъртво тяло да се носи от най-добрите лекари в империята.

Второто му желание било по време на траурната процесия, която преминава през града, да се хвърлят скъпоценни камъни и златни монети. А третото желание е било по време на цялата процесия ръцете на султана да висят извън саркофага.

Военачалникът бил изненадан от последната молба на султана, но той му обяснил голямата мъдрост зад решението си.

С първото си желание Сюлейман е искал да покаже, че и най-добрите лекари са безсилни пред смъртта. Хвърлянето на злато и скъпоценности показвало на хората, че всичко материално, което сме придобили, остава на земята.

Извадените ръце на султана е трябвало да покажат, че дори един от най-великите владетели напуска този свят с празни ръце.

Източник: sanovnik.bg

Обичал ли си някога жена..

Обичал ли си някога жена,
така, че хляб и глътка да забравиш?
Да те боли проклетата душа,
да я изтръгнеш – за да се избавиш!

Обичал ли си някога жена,
която влиза в потока да се къпе?
И по прилепналата риза, о плътта,
като вода – по нея да се стичаш!

Обичал ли си някога жена,
която в прегръдките на друг се вплита?
При всяка ласка между тях,
отново и отново да умираш!

Обичал ли си някога жена?
Един път може да е само.
Не си живял напразно на света.
Поне си се научил и да страдаш.

/ Милко Раев /

Добрите хора.

Добрите хора

Добрите хора често са сами
и тайничко заплакват в мрака
не подлагат крак, дори безумно да боли
и състрадание от никого не чакат.

Добрите хора, те говорят със очи
в зениците им слънце се оглежда
и светът им, пълен е с безброй мечти
и след загуби дори изплитат си надежда.

Добрите хора с чисти са души
и в кал нагазили те гледат към звездите
и дори животът все да им горчи
с любов прегръщат жадно дните.

Добрите хора с топли са сърца
в студа дори с искрица малка ще те сгреят
и с нежност пак ще разтопят леда
и зрънце обич тихо ще засеят.

Добрите хора все напред вървят,
осеяни по пътя си дори от злоба
и под гърдите техни чувства да кървят
те с лошо няма да отвърнат и така …
…. до гроба.

Михаела Рашева

blog, блог