Когато попитали Буда коя е най-голямата грешка, която правим в живота си,
отговорът бил следният:
„Най-голямата грешка, е че си мислите, че имате време.
Времето е безплатно, но безценно.
Не можеш да го притежаваш, но можеш да го използваш.
Не можеш да го пазиш, но можеш да му се отдадеш.
И когато отмине, не можеш никога повече да го върнеш.“

Човек живее средно 78 години.
Според последните статистики, ние прекарваме средно 28 години в спане.
Това е почти 1/3 от живота ни, но 30% от нас мъчително се опитват да спят по-добре.
Прекарваме близо 10 години и половина в работа,
но близо 50% от нас искат да напуснат текущата си работа
Прекарваме 9 години за телевизия и социални мрежи.
6 години в изпълнение на домашни задължения.
4 години в ядене и пиене, 3 години и половина в учене.
2 години и половина в грижа за личната си хигиена.
2 години и половина в пазаруване.
Година и половина в грижа за деца.
Година и половина в пътуване до работа или до училище.
Това ни оставя с 9 години.
Как искате да ги използвате?

Стив Джобс е казал:
„Времето ви е ограничено, затова не си го губете, живеейки живота на някой друг.
Не попадайте в капана на догмите, които са да живеете с резултатите
от мисленето на други хора. Не позволявайте на шума от мнението на другите
да заглуши вашият вътрешен глас.“

Така, че има и хубави, и лоши новини.
Лошата е, че времето лети.
Хубавата е, че вие сте пилотът.
Представете си, че всеки ден се събуждате с 86400 лв. във вашата банкова сметка.
И накрая на деня парите ги няма, изчезнали са, независимо дали сте ги похарчили или не.
На следващия ден получавате нови 86 400 лв. Какво ще направите с тях?
Всеки ден 86 400 секунди биват депозирани във вашата сметка „Живот“.
Накрая на денонощието, когато всички те са вече използвани,
получаваме нови 86 400 секунди.
Никога нямаше да ги изхабим ако бяха пари,
но тогава защо го правим като стане въпрос за време?
Тези секунди са винаги по-силни от парите,
защото винаги можете да направите повече пари,
но никога не можете да направите повече време.
За да оцените какво е 1 година време,
попитайте някой ученик, който току ще е повторил класа си.
За оцените какво е 1 месец,
попитайте майката, която е изгубила детето си в последния месец.
За да оцените какво е 1 седмица,
попитайте някой редактор на списание.
За да оцените какво е 1 час,
попитайте двойките, които имат и пазят връзките си от разстояние.
За да оцените какво е 1 минута,
попитайте човека, който току-що си изпусна автобуса, влака, самолета.
За да оцените какво е 1 секунда,
попитайте човека, който току-що се размина на косъм от това да изгуби живота си
в катастрофа.
И за да оцените какво е 1 милисекунда,
попитайте човека, който току-що завърши втори на олимпиадата.

Ние си мислим, че хората са тези, които ни губят времето,
но всъщност ние сме тези, които им позволяваме да го направят.
Не позволявайте на някого да бъде ваш приоритет,
ако всичко, което сте за него, е опция.
Някои от нас губят хората, които са им най-важни, защото не оценяват тяхното време.
Повечето от нас не осъзнават колко важен е един човек, докато не го изгубят.

Вътре в нас има два гласа – гласът, който ни вдига, кара ни да растем и мечтаем,
и другият глас, който ни задържа в миналото, който ни прави мързеливи и самодоволни,
гласът, който ни ограничава от нашият пълен потенциал.
Всеки ден, от момента в който станем, до момента в който си легнем,
двата гласа се бият, и познайте кой печели –
този който слушаме най-много, този който храним и усилваме.
Наш е изборът как да използаме времето си.
Времето и животът са най-добрите учители.
Животът ни учи да ценим времето си, а времето ни учи да ценим живота си.

И както е казал Шекспир:
„Времето е твърде бавно за тези, които чакат.
Твърде бързо за тези, които се страхуват.
Твърде дълго за тези, които страдат.
И твърде късо за тези, които празнуват.
Но за тези, които обичат, времето е вечност.“

Ценете времето с вашите най-бкизки хора.

Източник: Choko

Often times, the world both directly and indirectly
tells us that we shouldn’t be happy with ourselves
if we don’t fit certain beauty standards.
Scars to your beautiful is a reminder that beauty isn’t only
one look, shape, size, or color. It isn’t even always tangible.
It comes in an endless amount of forms
and we need to recognize that.

НЕ ТЪРСЕТЕ ЩАСТИЕТО, КОГАТО ВЕЧЕ ГО ИМАТЕ!

Един турист бил на почивка в едно малко крайбрежно селце и бил много впечатлен
от качеството на рибата, която му сервирали. На следващата сутрин
той срещнал един рибар, който тъкмо се връщал от окена и му казал:
– Тази риба е уникална! Но още е сутрин. Защо не стоиш по-дълго време в океана,
за да хващаш повече риба?
Рибарят отвърнал:
– Сър, количеството, което хващам ми е напълно достатъчно.
Не ми трябва повече.
– Добре, но какво правиш през другото време до края на деня? – попитал туристът.
– Играя си с децата си, взимам си следожедба дрямка, вечер се виждам с моите приятели,
пеем, свирим на китара и се забавляваме. – казал рибарят.
Туристът се шокирал:
– Но това е толкова грешно! Нека ти помогна. Ето какво мисля, че трябва да направиш.
Трябва да прекарваш повече време в океана, за да хващаш повече риба.
Когато хващаш повече риба, ще изкарваш повече пари.
Тези пари можеш да ги използваш да си купиш повече лодки,
с които ще хващаш повече риба и ще изкарваш още повече пари.
След време ще можеш да се махнеш от това място и да отидеш в големия град.
Дори можеш да станеш милионер!
– Окей. – усмихнал се рибарят. – И тогава какво?
– Ами тогава е най-хубавата част. – казал туристът.
– Когато вече си милионер, ще можеш да си купиш къща на брега,
да отделяш повече време на децата си, да си взимаш следобедна дрямка,
а вечерите да прекарваш с твоите приятели – да пеете, да свирите на китара,
и да се забавлявате.
Рибарят се усмихнал и дал рибата на туриста.

–––––––––––––––––––

Какъв е смисълът да пропиляваш и да губиш толкова много време от живота ти,
когато щастивто е точно до теб.
Защо виждаме проблемите на другите около нас,
а не можем да видим нашата собствена радост?
Ако приемете съвета на туриста, ще получите много материални облаги,
и ще изглеждате щастлив и успешен в очите на хората.
Ще пасвате идеално в класацията – „Постигнали всичко в живота“.
Хора, просто спрете за момент и се огледайте.
Понякога си мислим, че щастието ще дойде след като си свършим работата,
и постигнем нещо в живота, а е точно обратното.
Щастието е навсякъде. Любовта кръжи около вас.
Просто трябва да спрете за момент, да си поемете глътка въздух,
и да й се насладите.
Нека критерият за щастие и за успех да не е това, колко голяма е къщата ни,
а колко голямо е сърцето ни.
Колко сме склонни да дадем, а не колко сме склонни да вземем.
Трите неща, които забравяме най-често когато излизаме от вкъщи,
са нашите портмонета, нашите телефони и ключове.
И е много смешно как се връщаме вкъщи и почваме да ги търсим нявсякъде.
Става голяма бъркотия, и накрая се усещате, че през цялото това време,
те са били в задния ви джоб, понякога дори и в ръката ви.
Интересното е, че когато търсим щастие, ситуацията е подобна.
Лутаме се и го търсим къде ли не, но всъщност когато се върнем у дома,
осъзнаваме, че щастието е там. Вътре.
Много искам да ви споделя един удивителен цитат на Джим Кери:
„Иска ми се всички да могат да станат богати и известни,
и да могат да си купят всичко, което поискат,
за да разбератм, че това не е най-важното в живота!“
Вие вече имате достатъчно неща, за да осъзнаете колко е хубав животът.
Бъдете благодарни, че всяка сутрин се събуждате, че дишате, че чувате, че виждате.
И това, че не е нужно да имаш ламборгини, за си щастлив и успяк в живота.

Източник: Choko

Каква е стойността на живота ми?

Веднъж едно момче попитало баша си:
– Тате, каква е стойността на живота ми?
Бащата, вместо да му отговори, му дал един камък,
и му казал да отиде да го продаде на пазара.
– Ако някой пита за цената, вдигни два пръста и нищо не казвай – казал бащата.
Момчето отишло на пазара, една жена го срещнала и го попитала:
– Ей момче, колко струва този камък? Искам да го взема и да го сложа в градината си.
Момчето се обърнало към жената, вдигнало два пръста, и си замълчало.
– Два лева? Ще го взема.
Момчето хукнало към вкъщи и казало на баща си:
– Тате! Една жена иска да купи камъка за два лева!
Бащата се обърнал към сина си и му казал:
– Синко, вземи камъка и го занеси в музея. Ако някой иска да го купи,
просто покажи два пръста и не казвай нищо.
Момчето отишло в музея и срещнало един човек,
който бил много впечатлен от камъка. Казал му:
– Ей момче, колко струва този камък?
Момчето вдигнало два пръста мълчаливо.
– 200 лева? Ще го взема!
Момчето се шокирало и хукнало по най-бързия начин към вкъщи.
– Тате, тате! Един човек в музея иска да купи камъка за 200 лв!
Бащата му отвърнал:
– Сине, искам да вземеш камъка и да го занесеш в един магазин за скъпоценни камъни.
Покажи го на собственика и не казвай нищо. Ако те пита за цената, вдигни 2 пръста и си замълчи.
Синът отишъл до магазина, показал камъка на собственика, който бил изключително възхитен.
– Момче! Къде намери този камък? Той е един от най-редките по света!
Трябва да го имам! За колко го продаваш?
Момчето го погледало, вдигнало два пръста и замълчало.
– 200 000 лв? Ще го взема!
Момчето не знаело какво да прави и хукнало веднага към баща си.
– Тате, тате! Човекът от магазина иска да купи камъка за 200 000 лв!
Тогава баща му казал:
– Сега разбра ли стойността на твоя живот?
– Виж, няма значение откъде идваш, къде си роден, какъв е цветът на кожата ти,
или колко пари имаш…
Има значение единствено и само къде ще избереш да се поставиш.
Можеш да живееш цял живот като камъка, който струва два лева.
Да си заобиколен от хора, които те оценяват за два лева,
или можеш да направиш нещо по въпроса.
Всеки от нас има скрит диамант вътре в него.
Може да изберем да се заобиколим от хора, които виждат нашия диамант,
и оценяват нашата стойност.
Можем да изберем да помагаме на други хора, да развитя техния собствен диамант.
Избирай ги мъдро. Това ще промени целия ти живот, казал бащата.

––––––––––––––––––––––-

Поуката от тази история е, че никога не трябва да се подценявате толкова много.
Трябва да знаете вашата стойност, и това какво сте склонни да дадете,
за да помогнете на другите.

Kакто казва Джордж Клуни:
„Обграждайте се с хора, които ви водят нагоре,
защото светът вече е пълен с такива, които ви дърпат надолу.“

Choko

‘“Крачката назад понякога е засилка за голям скок.“

„Има само два начина да изживееш живота си.
Единият е да живееш така, сякаш няма чудеса.
Другият е да живееш така, сякаш всяко нещо е чудо.“

Алберт Айнщайн

„Всеки е гений.
Но ако се съди за една риба по способността й да изкачи едно дърво,
тя ще живее целият си живот, вярвайки, че е глупава.“

Алберт Айнщайн

„Важното е да не спираш да задаваш въпроси.
Любопитството има своя собствена причина да съществува.“

Алберт Айнщайн

Ако не живееш на ръба, само заемаш място!

„Въображението е по-важно от знанието.
Знанието е ограничено.
Въображението обхваща света.“

Алберт Айнщайн