Преди хиляди години някой е достигнал до идеята за нетрайността на красотата
и неизбежността на промяната.
Сигурен съм, че просто е бил изоставен.
Имах много време да анализирам спомена и идеята, че дори нещо да не продължава вечно,
това не означава, че е по-малко ценно.
Може би това бе начин да облекча душата си, вместо да тъжа за онова, което можеше да бъде,
за несбъднатия живот.
Честно казано не знам.
Но аз избрах да вярвам в спомена.
Избрах да вярвам в нея.
Избрах да вярвам, че връзката не е прекъсвала.
Че носим другия в сърцето си като тайно съкровище.
Тя ме направи писател.
Тя ме направи мъж.
Ще има друга любов, може би голяма любов.
Но тя беше права.
Само една остава съвършена.
Тази любов никога не ме напусна.
…И ти трябва да опиташ.
Питах се дали е съвършената и за нея.
Или хранех илюзия.
Някои въпроси трябва да останат без отговор…..(ДА! СЪВЪРШЕНАТА Е И ЗА НЕЯ!)   

––––––––––––––––

Не знам дали някога ще я видя отново.
Не знам дали това е добре или не.
Но ви уверявам, че вашата любима творба, която и да е тя,
е написана за един читател.

A young girl becomes fast friends with a K-9 bloodhound named Luey, who she sneaks out at night to accompany her to visit her mother in the hospital. When police officer Cooper becomes suspicious, he learns about Polka-dot’s situation and decides to take steps to change her life.

Каза, че ще ме целунеш някой ден.
Да…
Може ли да се случи днес?