Къде беше досега?

“ – Къде беше досега?
– Тук, наблюдавах те през цялото време, само че ти не разбра.
– Наистина ли? И какво видя?
– Видях всичко онова, което другите не видяха. Виждах отчаянието ти, виждах страха ти, виждах съмненията ти.
– Защо тогава не дойде, за да ме утешиш?
– Мила, всяка човешка трагедия е лична и всеки сам трябва да намери път към решението ѝ. Ако бях дошъл тогава при теб, ти щеше да ме заразиш с болката си. Вместо с любов, щеше да ме напълниш с проблемите и страховете си!
– От колко време си тук и ме гледаш?
– От малко, утре е 999-тия ден…
– Но това е твърде много време…
– Твърде много е, да стоиш и да чакаш някой друг да разреши проблемите ти вместо теб….
– Какво ще правиш сега?
– Нищо, ще те гледам…..
Рекъл животът и отместил поредния лист на календара. „

Елена Павлова