Във вселената всичко се променя, планетите се въртят в орбитите си,
градове се строят и разрушават, раждат се и умират милиони хора.

Всеки човек си има своя килер със страхове.
Едни се опитват никога да не отварят този килер,
други се опитват да скрият от всички своите страхове, заключвайки ги с всички катинари.
А на някои им е провървяло, те нямат килер със страхове.
Защото истинските мъжкари не се боят от нищо.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 11

Идеалното начало за деня, това е освежаващият душ,
стабилната закуска, и разбира се, чашка горещо кафе.

В края на деня по правило правим равносметка. Мислим, съмняваме се.
Правилен избор ли сме направили?
Правилно ли сме постъпили с тези, които са до нас.
Преживяваме за неуспехите си.
Разбира се всички се надяваме, че утрешният ден ще бъде по-хубав.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 10

Вселената е заплетена с милиарди невидими нишки, които ни свързват с другите хора.
Всяко наше действие отеква като ехо в десетки други съдби.
Всяко действие на другите хора изменя нашата.
Именно заради това, преди да направиш следващата крачка
помисли за тези, които ще измениш, и за това как ти самият ще се промениш.
Помисли ли?
Действай.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 9

Промените са неизбежни като старостта и необратими като времето.
Понякога бягаме от тях, мислейки наивно,че можем да оставим всичко както си е.
Но промените в живота ни се случват, независимо дали искаме или не.
Оставяме им правото да ги приемем и продължим да живеем.
Или упорито се опитваме да останем в миналото.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 8

Понякога трябва да взимаме трудни решения.
Да се бориш за любовта си или да се предадеш.
Да се стремиш към непостижима цел или да търсиш нова.
От това решение зависи всичко.

Понякога трябва да взимаме решения, от които ще зависи съдбата ни.
И не само нашата.
Но понякога разбираме, че за да направим човек щастлив,
правилно ще е да го пуснем, колкото и да е тежко.
Да. Така ще бъде по-добре.
Може би……..

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 7

Когато любовта си отиде, в душата остава пустота,
и ти се струва, че никой не може да я запълни.
Е, почти никой…….

Имал съм много жени, но никога преди не съм изпитвал такива чувства, както към теб.
Просто искам да бъда с теб. Но да бъда само аз. Разбираш ли?
Ти ме познаваш от толкова години. Не от много добра страна.
От типа весел и плешив чудак. Наистина.
Мога да бъда и друг. Честна дума.
Дай ми шанс. Моля те.

Понякога ти се струва, че живота ти прилича на дълъг сериал, който продължава много години.
И изведнъж в един момент разбираш, че вече не си главен герой в тази история.
И всеки момент ще станеш второстепенен герой.
В този момент имаш няколко варианта.
Може да се смириш с тази участ и да се отпуснеш.
Може временно да се скриеш от перипетиите на тази объркана история.
А може да направиш усилие и да започнеш нов сюжет.
Но първо реши – искаш ли предишният сюжет да свърши?

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 6

Всеки човек си има и обратна страна, страна, която е скрита от очите на обкръжаващите го.
А ако я ремонтираме, тунинговаме, лъснем?
Разбира се. Благодаря, но не.
Тази страна може много силно да учуди някого, а някого да зарадва.
А този, когото всички са смятали за най-упорит и неотстъпчив,
в нужния момент изведнъж намира сили в себе си да отстъпи.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 5

Понякога дълго и упорито се опитваме да изберем ключ, за да отворим вратата,
и накрая разбираме, че във връзката никога не е имало нужния ключ.
И нещо така си и остава там, зад тази врата.
Това, за което никога няма да разберем.
А сега разбираме, че това е врата в бъдещето.
По-точно в това бъдеще, в което бихме искали да се окажем.
Главно е да помните:
Ако отворите грешната врата, някой друг ще отвори вашата.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 4.

……и все пак не вярвам в суеверията. Особено в лошите.
Защото това, което смятаме за провал, накрая може да стане най-голямата победа.
А проблемите обикновено си ги създаваме сами. И после сами си ги решаваме.
За да е всичко наред трябва да вярваш всебе си, а не в суеверията.
Освен в черната котка разбира се.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 3

Не помня кой е казал това, но нашият живот винаги е резултат от нашия избор.
Ние избираме дали да кажем истината или засрамено да си замълчим.
Да се разстроим и озлобим или да превърнем всичко в шега, за която дълго да си спомняме.
Животът е устроен така, че трябва всеки ден да правим избор.
И само времето ще покаже дали е бил правилен.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 2