„Какво да Ви пожелая за Коледа? Пожелавам Ви същото, което пожелавам на себе си, най-доброто.

Пожелавам си да съм здрав.

Пожелавам си да давам повече, отколкото искам за себе си. Обичта и алчността са безгранични. Успяваме обаче да поставим граници на обичта си, но не умеем да укротяваме глада си за още и още от всичко.

Пожелавам си да имам отношение към материалното само доколкото то служи на духовното.

Пожелавам си да се радвам на това, което имам. Защото имам повече, отколкото заслужавам.

Пожелавам си да вървя по път, по който и други да могат да минат. И да са щастливи от това. Ако понякога се отклонявам от този път, то да бъде само за да събера сили да продължа.

Пожелавам си винаги да имам с кого да споделя. И радост и мъка. И да мога да споделям чуждите радост и мъка.

Пожелавам си да срещам почтени, смели, мъдри и одухотворени хора. И те да ми позволят да бъда сред тях.

Пожелавам си да бъда смел и силен, за да се боря с тези, които за отнели на други онова, което те заслужават.

Пожелавам си да съм справедлив. И към правещите добро, и към останалите.

Знам, че няма да получа всичко, което си пожелавам. Или поне не наведнъж. Но всеки един от нас ще получи част, която може да прибави или даде на друг.

Честита Коледа!“

М.Лалов

„Качествените жени струват време, не пари!“

„Не боли, когато си предаден от лицемери, а от хора, на които си имал пълно доверие….“

„Не позволявай на някой, който се е отказал от мечтите си, да те откаже от твоите.“

Полека-лека умира този

Полека-лека умира този,
който не пътешества,
и този който не чете,
който не слуша музика,
и който не открива хармонията в себе си.
Полека-лека умира този,
който собственоръчно руши своята вяра в себе си,
и който не си помага сам.
Полека-лека умира този,
който унищожава любовта
и постоянно се оплаква
или от лошия късмет,
или от непрестанния дъжд.
Полека-лека умира този,
който захвърля своите стремежи,
преди дори да се е опитал да ги осъществи.
Полека-лека умира този,
който не пита за онова, което не знае
и който не споделя онова, което е познал.
Полека-лека умира този,
който се превръща в роб на навика,
вървейки всеки ден по един и същ път,
който никога не променя посоката,
който не се осмелява да смени
цвета на дрехите дори,
и който не разговаря с непознати.
Полека-лека умира този,
който избягва страстите,
който заменя усмивката с прозявка,
който иска всичко да е „черно на бяло“
и държи на точката на буквата i,
вместо да се отдаде на емоциите,
от които очите искрят,
от които сърцето препуска –
и от грешки, и от чувства.
Полека-лека умира този,
който не обръща масите,
и който не отбива ударите на съдбата,
когато е нещастен в работата или в любовта.
Полека-лека умира този,
който не рискува всичко, което има,
заради неизвестното,
което може да се случи ако последва мечтата си,
и който поне веднъж в живота си
не е захвърлил благоразумните съвети настрани.
Нека се опитаме да избягаме
от всекидневното умиране полека-лека
и да помним винаги,
че, за да сме живи не се изисква голямо усилие.
а едно простичко нещо – да дишаме!
И да присъстваме в настоящия момент!
Живей днес!
Рискувай днес!
Направи го днес!
Да не си посмял да умреш полека-лека!
Не си забранявай да бъдеш щастлив!

Марта Медейрос