„Не я бе виждал отдавна, а не можеше да я забрави. Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от нея и той не можеше да я прогони от там…Едно кътче, но то владееше цялото му същество..“

„Железният светилник“ – Димитър Талев

Спазената мъжка дума изгражда характера мъжки.
Когато един мъж уважава първо себе си, знае цената си, и отстоява твърдо мнението си,
то тогава такъв мъж намира достойната жена.
Достойната жена никога не отива при празни разказвачи на приказки.
Достойната жена, когато има такъв мъж до себе си не отива никъде като цяло.
И достойната жена никога не бяга, когато обича истински!
Не се влияе от чуждо мнение! Влияe се само от красивото си сърчице ! То я води.
Достойната жена знае какво иска!

Източник: facebook

И запомни, човече!
Не падай ниско да доказваш и обясняваш правотата си пред никого.
Този, който няма дарбата да мисли и разсъждава, никога няма да те разбере.
Този, който я има, не иска обяснение.
Това е!

ЗАТОВА

Кажи ми ако нещо ти тежи.
Ще бъда тук. До край ще те изслушам.
Без страх, без угризения, лъжи…
Разказвай ми… До тебе ще се сгуша
и тихичко ще слушам… до мигът,
когато и последните ти думи
във тъмното пространство извалят
и тихото остане помежду ни.

Не си виновен, че се чувстваш сам.
Не е виновна, всъщност Самотата!
Повярвай ми, до болка си разбран!
(Погледна ли в теб – виждам мен самата)
Не позволявай тъмната река
да повлече душата ти красива!
Не знаеш ли, че тук съм за това –
за да не позволя да си отидеш…

Защото вярвам: всичко се нарежда!
На тъжните Бог праща светлина:
две длани обич, две очи надежда…
Не знаеш ли, че тук съм за това?
Повярвай! Няма да те нараня
(ще си те пазя, страшно си ми скъп)
И ти не пускай моята ръка!
Приятелството в наши дни е кът.

Павлина Соколова

Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен: дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят.
Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее.

/ Паулу Коелю /

“ – Къде беше досега?
– Тук, наблюдавах те през цялото време, само че ти не разбра.
– Наистина ли? И какво видя?
– Видях всичко онова, което другите не видяха. Виждах отчаянието ти, виждах страха ти, виждах съмненията ти.
– Защо тогава не дойде, за да ме утешиш?
– Мила, всяка човешка трагедия е лична и всеки сам трябва да намери път към решението ѝ. Ако бях дошъл тогава при теб, ти щеше да ме заразиш с болката си. Вместо с любов, щеше да ме напълниш с проблемите и страховете си!
– От колко време си тук и ме гледаш?
– От малко, утре е 999-тия ден…
– Но това е твърде много време…
– Твърде много е, да стоиш и да чакаш някой друг да разреши проблемите ти вместо теб….
– Какво ще правиш сега?
– Нищо, ще те гледам…..
Рекъл животът и отместил поредния лист на календара. „

Елена Павлова

„Хората са като прозорци от стъклена мозайка. Истинската им красота може са бъде видяна само, когато има светлина отвътре. Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-светъл е прозорецът.“

Богат е не този, който има най-много, а този който се нуждае от най-малко!