„Хората не осъзнават, че СЕГА е всичко, което съществува.
Няма минало или бъдеще, освен като спомен или очакване в ума.
МИНАЛОТО ви дава самоличност, а БЪДЕЩЕТО – обещание за спасение.
И двете са илюзии.“

Екхарт Толе

„Щастието винаги изглежда малко, когато го държиш в ръце, но пуснеш ли го да си отиде, веднага разбираш колко голямо и ценно е било.“

/ Максим Горки /

Ябълковото дърво

(Една житейска мъдрост)

Имало преди много години ябълково дърво. Едно малко момче обичало да си играе около него. Катерело се до върха, хапвало от ябълките, почивало си под сянката му. То обичало дървото, и дървото обичало момчето да идва при негo.
Минали години, детето пораснало и вече не идвало често.
Един ден отишло при дървото, но изглеждало тъжно.
– Ела да си поиграеш с мен – казало дървото.
– Аз вече не съм дете и не си играя с дървета – отговорил тинейджърът. – Искам играчки, а за тях ми трябват пари.
– Съжалявам, но не мога да ти дам пари. Ако искаш , можеш да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш. Така ще имаш пари.
Младежът се оживил. Обрал всичките ябълки и бил щастлив. А после дълго време не се върнал. Дървото останало тъжно и самотно.
Един ден момчето, вече съвсем пораснало, дошло отново. Дървото се зарадвало от сърце.
– Ела да играем.
– Нямам време. Трябва да изхранвам семейството си. Имаме нужда от къща. Можеш ли да ми помогнеш?
– Съжалявам, аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш, за да си направиш свой дом.
Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал. После дълго време не се появил. Дървото си стояло самотно и тъжно.
Човекът се върнал през един горещ летен ден. Дървото било изключително щастливо да го види.
– Ела да си играем!
– Остарявам. Искам лодка, за да си почина. Можеш ли да ми помогнеш?
– Използвай ствола ми, за да си направиш лодка! С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив!
И такa, мъжът отсякъл дървото, за да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил.
Дошъл след много години.
– Прости ми, момчето ми. Вече нямам нищо за тебе. Ябълките ми свършиха …
– Няма пролем, аз и без това нямам зъби да ги ям.
– Нямам и стъбло, по което да се катериш.
– Твърде съм стар за това.
– Наистина нищо не мога да ти дам. Само един пън ми остана – казало дървото със сълзи на очи.
– Нищо не ми трябва. Искам само място, където да си почина. Уморих се след толкова години.
– Добре! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка.
Мъжът седнал, а дървото се усмихнало щастливо през сълзи.
*********************************
Това всъщност е историята на всеки от нас. Дървото са нашите родители. Когато сме малки, ние обичаме да си играем с мама и татко. После порастваме и ги напускаме. Идваме при тях само когато нещо ни е нужно или когато сме в беда. Но каквото и да става, родителите ни ще бъдат наша опора, и ще направят всичко, за да бъдем щастливи.
Може би си мислим, че момчето е било жестоко с дървото, но всички ние се отнасяме с родителит си по този начин. Приемаме ги за даденост. Оценяваме всичко, което правят за нас, едва когато вече е късно….

Източник: facebook

Лошите момичета карат без бельо, много лошите – без седалки..

„ОБИЧАМ СВЕТЛИНАТА“

Не обичам тъмнината,
нито в стаята,
нито в хората.
Където и да вляза – паля свещ.
Страх ме е от тъмното,
защото никога не знам какво крие то.
Пък и … знаеш ли …
не вярвам, че хората са
мрачни, лоши, тъмни …
Всички са светли.
По рождение.
После сами се тикат в тъмното.
Сами бягат от светлината си.
Сами позволяват някой друг да ги угаси.
Но свеща в душата им си стои там
и чака да отново да бъде видяна,
да бъде повярвано в нея,
да бъде запалена.
Восъкът не е свършил,
нито фитила.
Но огън нямат – изчерпали са всичко.
И последната искра.
Е, аз имам.
Имам огън, колкото да осветя
всичката тъмнина по пътя си.
Но не мога да запаля никой,
който е изгубил вяра в светлината си
и че може отново да гори.
Може би се питате откъде я вземам?
Ами от същите тъмни събития,
които присъстват в живота на всеки човек,
но с малка разлика – те правят огъня ми още по-силен, не ме гасят.
И още нещо …
Истинската красота на една стая,
се вижда, когато е светло в нея.
Същото е и с вас.
Тогава защо упорито си стоите в мрак?
Ако искате да сте щастливи,
бъдете като децата – СВЕТЛИ и чисти.
Ако нямате огън,
поискайте от някого.
После и вие запалете някой друг,
нека си вземе от вас.
Светлината предизвиква верижна реакция.
Докато се оповаваме на тъмнината,
нищо хубаво няма да се случи
в този Свят.“

Николета Иванова

„Не е достатъчно да си с някого, за да спреш да се чувстваш самотен. Смисълът е другаде.
Смисълът е в това, че сладоледът е два пъти по-вкусен, когато има кой да ти се засмее на петънцето на върха на носа ти.
Смисълът е в това, че шоколадът е два пъти повече, когато изчезва едва за секунди, начупен на парченца от два чифта ръце.
Смисълът е в това, че падащите звезди са два пъти по красиви, когато има на кого да посветиш своето желание.
Смисълът е в това, че книгите са два пъти по-интригуващи, когато има при кого да изтичаш и да прочетеш на глас любимите си цитати.
Смисълът е в това, че филмите са два пъти по-омагьосващи, когато има кого да стреснеш с избухващото вълнение „о, това е един от любимите ми моменти!”
Смисълът е в това, че музиката е два пъти по-докосваща, когато още някой крещи с теб текстовете на песните и който понякога ги бърка, за да му се усмихнеш по средата на припева.
Смисълът е в това, че си два пъти по-смел, когато има кой да пъхне топка доверие в джоба ти.
Смисълът е в това, че всичко е два пъти по-хубаво, когато е споделено.“

Томас Елиът

„Ако една мечта се разпадне на хиляди парчета, не се страхувайте да вземете едно от тях и да започнете отново.“

„В реалността трябва да се научиш да живееш с всички, но в мечтите си ще вземеш когото искаш.“

„Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не!
Времето отмива всичко, и накрая… има само мрак.
Понякога намираме другите в мрака…, а понякога ги губим в него!“

Стивън Кинг