„Човек трябва да е много упорит, за да се справи със себе си.
От всички трудности, тази изглежда най-голяма. Да спре да вярва на измислици, да не гони грешните хора и да мисли понякога за себе си. Да пребори страховете си, които вместо напред, карат го назад да върви. Да не се страхува да обича, заради сърцето си. То може много да понесе. Да замълчи понякога или да говори, когато се страхува. Да вярва повече, да се бори по-смело и да не се отказва точно, когато стане трудно.
Човек трябва стотици пъти в живота си да се промени, да скочи отвисоко и успешно да се приземи… точно там, където само си мислиш, че не можеш да достигнеш и самият ти.“

Елизабет Гилбърт

– Голямото ти сърце някой ден ще те погуби.
– Нима искаш от мен да го хабя с малко любов? Не обичам прахосничеството.
– Не. Само да се пазиш повече.
– И да издигна стени, вместо мостове?
– Недей да строиш мост до всеки. Така лесно ще те стигне предателството.
– Зад стените то е най-опасно. Не искай да предам себе си.
– Пази се. Само това казвам.
– От какво те е страх?
– От теб самата. Че ще си навредиш. Никой не е умрял от предпазливост.
– Но именно тя е убила най-много мечти и доброта.
– Не всичко, което виждаш, е каквото изглежда.
– И не всичко е такова, за каквото го набеждаваш. Откажи се. Няма от какво да ме пазиш.
– Не осъзнаваш. Не те пазя от другите. Пазя те от теб самата.
Най-открит си, когато носиш щит от любов. Не си неуязвим. Просто си безразсъдно смел. И необятно прощаващ. Една непоколебима вяра в доброто у другите те тласка да вървиш, да тичаш, да се носиш напред. И така открил се, ставаш дом. На надежди. Ставаш болница. За чужди рани. Ставаш искра, за да разпалиш пламък. Не в себе си, защото той гори като Олимпийския – без да гасне. А в другите. Които са останали на тъмно заради ледените ветрове на случванията. Усмихваш се. И на най-осакатените, и на онези, чакащи с нож зад гърба да те уцелят. И забравяш вината и обвиненията й. Ръката е винаги протегната. Към онези, които имат нужда да я хванат. Защото носиш за дар прошката в очите си.И нямаш сила само за едно: да подминеш молитва, без да я сбъднеш. Защото не признаваш друга слабост, освен егоизма и закоравялата нежност. И си готов да носиш на гръб чужди кръстове. Да не тежат на слаби души. Жертваш се без да си жертва. И не се боиш, не се криеш, не дебнеш зад ъглите какво те чака. Стъпваш твърдо и не изменяш на пътя си. Той ти е на дланта и в душата. Не познаваш други пътеки. Но не си неуязвим. Любовта към другите те огъва. Но любовта към теб те пази от счупване. И когато пророниш сълза, на Любовта е дланта, която я бърше. И на Любовта са ръцете, в които се прислоняваш. На Любовта е усмивката, която задържа на лицето ти твоята. Любовта ти е отдиха и припомнянето. Че не познаваш друг начин да живееш. Че не признаваш по-малко от най-щедрото. Че не ти трябва друго лице да се скриеш, защото твоето ти стига и е достатъчно. Че няма друга истина, освен обичането. И че докато ти не мислиш дори за пазене, тя те брани.
– Голямото сърце някой ден ще ме погуби.
– Аз ще намеря начин да те върна. Да го хабиш с по-малко обич преждевременно ще те убие.
– Страх ли те е?
– Теб страх ли те е?
– Не.
– Тогава и мен не ме е.
– Вярвам ти. Че ще ме върнеш.
– Да. Защото знам къде да те намеря.
– Знаеш.
– Знам. Обичам те.
– Обичам те.
– Това стига за живот.
– Това е причината за живот.

Валентина Йоргова

Доставка от звездите

Такива като мене няма много.
(Не се поръчват май по каталог.)
В неведомите небеса на Бога
те пишат най-безкрайния урок –
че пътищата лесно се пресичат
и точно толкоз лесно се делят.
Но само с неизменното обичане
върти се до побъркване светът…
Редуват се и дни с потайни нощи –
така се сменят мрак и светлина.
А с всеки дъх се питаш колко още
ще сбираш в шепа свойта самота…
Тогава ти се пръквам – без заявка.
Не си мисли, че съм от този свят.
Отбивам се в сърцето ти – за кратко.
А след това – вълшебствата валят…
Сълзите ти с душата си ще бърша,
и с чиста радост ще ги заменя.
Такава обич – просто няма свършек.
Тя става път, посока и съдба…
До теб ще крача чак до изнемога –
със сетни сили сбъднала мечтите ти.
Такива като мене няма много.
Но всички са доставка от звездите.

Мира Дойчинова – irini

История за споделяне силата на добродетелите и утвърждаване на истината.

Мисъл: Колкото си по-силен и вътрешно богат човек, толкова е по-силно и естествено е да изпитваш и проявяваш състрадание.
А ако си състрадателен, което е едно от най-великите качества, тогава ти си вече силен и истински богат човек.

[Част Първа]

Вероятно много от нас са ни учили да си служим със силата си, за да правим добри дела, като например, когато видим стар човек, който е в трудност, да предприемам действие, за да споделим силата си с по-слабия, като по силни, което е и акт на уважение и състрадание.

…

През декември 1992г. Майстор Ли Хонгджъ и няколко негови ученици участвали в Азиатското Здравно Изложение в Пекин.

На изложението в Китай присъствали Чигонг (духовно самоусъвършенстване) Майстори, които предлагали Чигонг лечение (енергийно лечение).

На изложението жена на средна възраст, чийто корем се бил разширил повече от на жена през деветия месец от бременността, влязла във фоайето, но била облегната на съпруга си, тъй като й било трудно да се движи сама. Всъщност жената не била бременна, а имала тумор в коремната област. Болниците не можли да я излекуват, така че тя и съпругът й дошли на изложението, за да търсят Чигонг Майстор, който да й помогне.

Майстор Ли Хонгджъ направил движение с ръка, сякаш го издърпва и изважда. Коремът на пациента, възвърнал нормалния си размер. След това, талията на панталона й била твърде широка, дори за две като нея. Двойката била толкова развълнувана и благодарна, че веднага коленичила, за да благодари на Майстор Ли. Хората, които били свидетели на това по това време, не помръднали и били смаяни в мълчание. Когато разбрали какво са видели, избухнали бурни аплодисменти.

По време на изложението мощните лечебни ефекти на Фалун Гонг (системата за самоусъвършенстване на Майстор Ли) завзели вниманието на хората. Господин Ли станал Чигонг Майсторът, който получил най-много награди на изложението.

По време на двете последователни години на Азиатското Здравно Изложение, Ли Хонгджъ коригирва телата на много пациенти, страдащи от различни нелечими заболявания. Колкото и сериозни да са били болестите, колкото й дълго да не са били успешно лекувани и дори след като лекарите по болниците обявявали, че са неизлечимо болни, г-н Ли успявал да ги излекува веднага. По време на експозицията много хора станали свидетели, за пациенти, които влизали на носилки, други в инвалидни колички, някои пренасяни на нечий гръб.. След като господин Ли правил няколко жеста с ръце във въздуха, болестите им по чудо изчезназвали. Хората, които преди били в носилки и в инвалидни колички успявали да се изправят веднага.

Виждайки всичко това, г-н Ли Роусунг, главен мениджър на изложението през 1992 г., казва: „Първото признателно писмо, което е получило изложението, е за възхвала на Фалун Гонг.“ Професор Цзян Ксоугуи, главен съветник на изложението, казва: „Лично съм виждал много чудеса, създадени от учителя Ли Хонгджъ. Фалун Гонг е достоен за титлата „Звезден Чигонг “. Като главен съветник на изложението бих препоръчал Фалун Гонг на всички.“

Г-н Ли е удостоен с най-високите отличия на изложението – „Награда за принос и разширение границите на науката“. На изложението той получил и „Специалната златна награда“ и титлата „Най-признат Чигонг Майстор.“

След изложенията, хората били много позитивно настроени към Фалун Гонг и много хора започнали да изучават и практикуват цялостната система за самоусъвършенстване.

[Край на Част Първа]

„Животът ме научи, че не можеш да контролираш лоялността на хората. Няма значение колко си добър към тях, не означава, че те ще ти отвърнат със същото. Няма значение колко са важни за теб, не означава, че ще те оценят по същия начин. Понякога хората, които най-много обичаш се превръщат в хората, на които най-малко можеш да се довериш.“

Трент Шелтън

„Първият признак на глупосста е пълното отсъствие на срам.“

Зигмунд Фройд

„… осъзнайте щастието, наречено Живот. И дори и да сме сами във Вселената, ще знаем, че сме били единствените, които са имали шанса да се наслаждават на нейната необятна магия.“

Хелън Шърман

„Много хора са строги съдници към себе си. Те вярват, че за да ги ценят и обичат другите, трябва да са съвършени. Но всеки е достоен за любов, дори, когато се препъва, греши, учи се, израства и върви напред. Затова простете на себе си! Когато се научите с любов да прегръщате и обичате всяка своя част, искрата във вас ще засияе ярко, лекувайки другите и ще привлича към вас хора, които ще се облагодетелстват от вашата топлина и мъдрост. Днес се освободете от гнева, който таите в себе си. Освободете се от всяка вина или упрек, които изпитвате към своята личност и се потопете в светлината на напълно заслужената любов.“

Луиз Хей

„Колкото си по-силен и вътрешно богат човек, толкова е по-силно и естествено е да изпитваш и проявяваш състрадание.
А ако си състрадателен, което е едно от най-великите качества, тогава ти си вече силен и истински богат човек.“