„Не ни стигаше – „Какво ще кажат хората“, ами сега имаме и – „Какво ще кажат във фейсбук?!““

„Никой враг не е толкова опасен, колкото лицемерният приятел.“

„Добрите хора не влизат насила в сърцето ти. Тях сам ги допускаш.“

Сюзън Колинс

Когато си лош те уважават.
Когато си добър ти се качват на главата.
Извод – бъди гад, за да не те е яд!

НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО ПРОВАЛ!

Един ден професорът в университета започнал часа си, като изкарал една банкнота от задния си джоб. Той задал въпрос към присъстващите около 200 човека в залата:
– Колко от вас искат тази банконота? 200 човека вдигнали ръце.
– Интересно! – казал той. След това взел банкнотата и я сгънал на 4, и отново задал същия въпрос към присъстващите:
– Колко от вас искат тази банконота? Отново 200 човека вдигнали ръце.
След това казал:
– Много интересно, нека пробваме нещо още по-различно. Взел банкнотата и я смачкал. Намачкал я хубаво и пак попитал:
– Колко човека искат тази банкнота? И отново 200 ръце високо вдигнати нагоре.
Накрая хвърлил банкнотата на земята, настъпал я с обувката си, взел я с мръсотията по нея вече, и попитал за последен път:
– Колко човека искат тази банкнота? И отново 200 човека вдигнали ръце.
Тогава той казал:
– Днес научихте много важен урок. Без значение колко мачках тази банкнота, колко я развалях и стисках, вие все още я искахте, защото тя не загуби своята стойност. По същия начин, по който банккнотата не губи стойността си, така и хората не губят своята стойност. Без значение колко пъти животът ви мачка,подтиска, удря, вие винаги запазвате стойността си. Тази искра, която всички имаме отвътре, този безкраен потенциал, който съществува, и ни води всеки ден,това никога не може да ни бъде отнето. Нашата стойност не се базира на цената на нашите дрехи, или на това колко пари изкарваме. Ние трябва да сме творци на живота си, а не просто да си правим CV-та.

През средата на 2009-та, той беше софтуерен инженер, който никой не искаше да наеме. Той имаше 12 години опит в Yahoo, но беше отхвърлен от Facebook и Twitter. Завършил е престижен университет, и има прекрасно CV. Той решава да се обедини със своя колега от Yahoo, и двамата започват работа върху приложение. Фокусират се изцяло върху това, и след 5 години продават това същото приложение на Facebook за 19 милиарда долара. Вярвате или не, това е Брайън Актън, съоснователят на Whatsapp.

Една обикновена жена, има поставенa диагноза „клинична депресия“. Бракът й се проваля, и тя остава безработна и самотна майка с едно дете. Започва да мисли за самоубийство. Един ден влакът й от Манчестър за Лондон закъснява с 4 часа, и тогава и идва идеята за история, която да напише. Започва да пише за едно момче магьосник, и когато завършва книгата, я носи при 12 издателя, но навсякъде получава отказ за издаване. След няколко години, поредицата се превръща в най-продаваната в историята на книгите, с продадени над 500 милиона копия. Вярвате или не, това е самата Дж. к. Роулинг.

Един човек става свидетел как първата му компания се разпада. Учи в Харвард, но не успява да го завърши, и е принуден да започне нещо друго. Дори първото демо на компанията му е пълен провал. След това създава компанията, която всички познаваме – Microsoft, а неговото име е Бил Гейтс.

Следователно провалът е просто знак, че трябва да си разширим перспективата; че трябва да сме склонни да погледне отвъд границите на ограниченията, за да успеем. Всъщност съм забелязал, че дори да не получиш точно това, което искаш, по-късно се обръщаш назад и осъзнаваш, че това, което си научил, е много по-значимо, нещо много по-голямо от самия теб. Нещо, което рефлектира върху всеки един от нашата околна среда. Защото вярвате или не, всички тези хора са част от вашия път, част от вашата посока, част от вашата история, част от самите вас. Представете си го като огледало – когато се затрудняваме да видим себе си, трябва да видим околните, и те ще ни подскажат. В тях, ще видим части от себе си, които тепърва трябва да изследваме, за да се подобрим. Трябва да им благодарим, че ни подсказват какви можем да бъдем.

Затова не съществуват провали, а само възможности. Всеки провал се превръща в урок, а всеки урок във възможност за ново преживяване с по-силна енергия. Интересното е, че ние хората говорим за провалите на хората само тогава, когато те са успяли, и от там има това усещане, сякаш те никога не са се проваляли,
което изобщо не е така. Да, успехите им сякаш са като златна завеса, и скриват всички страдания и болки, през които са минали, но това не означава, че ги няма.

Колкото по-рано осъзнаем, че щастието е пътуване, а не дестинация, толкова по-бързо можем да го предадем и на останалите. Да им покажем, че трябва да се влюбим в процеса, и че крайният резултат не е толкова важен. И ето защо Стив Джобс е казал: – „Не можеш да свържеш точките, когато гледаш напред. Можеш да го направиш само, когато погледнеш назад“. 

Choko

Влакът на живота

С раждането си ние се качваме на влака на живота и срещаме родителите си, вярвайки, че те винаги ще пътуват заедно с нас. Но един ден те слизат от влака. Оставят ни да пътуваме сами. От гара на гара във влака ще се качват и други хD някои от тях ще бъдат важни – роднини, приятели, деца и дори любовта на живота ти. Много от тях също ще слязат на някоя гара, а липсата им ще остави постоянно чувство за празнота. Други първоначално остават незабелязани, но неусетно осъзнаваме, че са си запазили постоянно място във влака. Купетата ще бъдат изпълнени с радост, тъга, въображение, очаквания, срещи, раздели и сбогувания. Но най-големият успех на пътуването се крие в отношенията с останалите пътници, затова винаги трябва да се стараем да бъдем добри с тях. Мистерията за всеки от нас е: Никой не знае на коя гара ще трябва да слезе. Затова трябва да живеем по възможно най-пълноценния начин – да обичаме, да прощаваме, да дадем най-доброто, на което сме способни. Важно е да напълним живота си със смисъл, защото, когато нашата гара се зададе на хоризонта и е време мястото ни да остане празно, след нас трябва да останат красиви спомени в съзнанието на пътниците, които ще продължат да пътуват с влака на живота. Желая ти радостно пътуване. Жъни успехи, раздавай щедро любов. Благодаря ти, че си един от пътниците в моя влак. (Не смятам да слизам от влака скоро, но ако го направя, помни, че бях щастлива, защото ти беше част от моето пътешествие !

„Всяка жена е длъжна да храни мъжа си (не да хрантути!!!!), защото според Женевската конвенция, всеки пленник има право на топла храна!“

„За разумния всичко е хубаво, за глупавия всичко е спънка.“

„С времето ще научим, че по пътя си ще срещаме всеки ден предимно маски и изключително рядко лица.“

„Никога не съм се замисляла сериозно дали съм хубава или не. Знам обаче един вълшебен трик, за да създам впечатление, че наистина съм хубава.
Когато една жена влиза в стаята, присъстващите реагират не на нейната красота, а на силата и енергията, които излъчва.“

Шарън Стоун