„Не задържай това което си отива, и не отблъсквай това, което идва. Тогава щастието само ще те намери.“

Омар Хаям

Тази сутрин напълних до горе с усмивки
двата джоба на моя износен елек.
Ще раздавам от тях, през деня, без почивка.
Ще напомням какво е да бъдеш човек.

На съседите, скрити в зори, зад пердето.
На хазяйката, с поглед навъсен и ням.
На шофьора в тролей, сбръчкал вежди задето
бачка пак без пари. Даже две ще му дам!

На сърдитата лелка в кварталната лавка.
На пияния, с рамо подпрял тротоар.
На всезнайкото, който скандира “Оставка!“.
Как добре ще им дойде такъв хубав дар.

На самотната дама, разхождаща куче.
На дежурния днес полицай в града.
На крещящата баба след палаво внуче.
На девойка, изгубила вяра в света.

Боже, толкова хора без своя усмивка!
Аз раздавам, но вече не смогвам сама.
За да върнем надеждата, в свят на интрига,
аз Ви моля, включете се всички.
Сега!

/Васка Мадарова/

„Вярвам в съществуването на съдбата.
Вярвам, че всяко нещо седи някъде там в пространството и чака подходящия момент, за да ти се случи.
Вярвам, че има хора и съдби, с които днес се разминаваш, но утре ще се срещнеш, за да създадеш едни от най-паметните си моменти.
Хора, обстоятелства.
Мои и чужди.
Взимам примери от себе си и от околните.
Опитвам се да попивам и да се уча не само от моите истории, а и от тези на другите.
Неслучайно разказани.
Времето се прокрадва бавно, за да се изплъзне бързо между пръстите ми.
И малкото отделено такова от някой за нечии разказ, за нечия житейска прелюдия са ценни.
Толкова много грешки имаме за правене, че е непосилно да разчитаме само на себе си.
Трябва да се учим непрекъснато. Много и ускорено. За това трябва да слушаме. И да се случваме не само в собствените си истории, а и в тези, с които съдбата ни среща.
Казах ли, че вярвам в съдбата?
Няма нищо по-вдъхновяващо, когато виждаш енергия, хъс и ентусиазъм в очите на някой случайно срещнат, докато говори за нещо, което наистина харесва. Няма значение дали е близък или далечен. Приятел или познат. Топлината в гласа, блясъка в очите и емоцията на сърцето, които излъчва този човек в този момент са напълно достатъчни да се сграбчиш и да искаш да заживееш отново. Крадеш силите, любовта и уюта от думите му. От начина по който ги изрича, от вибрациите на гласа. От топлината в душата му.
Вярвам в хора с душа. Такива, които са себе си. Такива, които правят грешки до безобразие. Такива, които са безстрашни. Такива, които са били смачкани, но никога прекалено дълго. Винаги достатъчно. Вярвам в хора с гордост. Хора, които единственото нещо, което може да ги мотивира или повали да е собствената им оценка за себе си. Вярвам в хора-смисъл. В хора с минало. В хора с история. В хора с цели.
Вярвам, че след всяка една такава среща усещам това, което усеща какавидата преди да се превърне в пеперуда.
Вярвам, че винаги когато забравя къде е пътят не трябва да спирам да вървя.
Една пеперуда всеки път ще чака да бъде излюпена.“

Silvi Amica

Толкова е бърз, че даже кръвта по саблите не успя да се появи .

ДИАГНОЗА: САМОТА!

Когато телефонът ти мълчи – това не е самота.
Това са лоши приятели…
…Когато слушаш как тиктака часовникът – това не е самота.
Това е твърде много свободно време…
Когато няма кого да чакаш – това не е самота.
Това е песимизъм…
Когато крадеш късчета чужд живот, за да запълниш своя – това не е самота.
Това е неувереност в себе си…
Когато няма с кого да поговориш и започнеш да разговаряш със себе си – това не е самота.
Това е заболяване…
Когато плачеш по цели дни в празния апартамент – това не е самота.
Това е депресия…
Когато си мислиш, че никой не те разбира – това не е самота.
Това е егоизъм…
Когато ти се иска да закрещиш от безизходица – това не е самота.
Това е болка…
Когато си мислиш, че не си нужен на никого – това не е самота.
Това е самозаблуда…
Самотата е това, което ние сами си измисляме, когато никой не ни казва онези две кратки думички: ОБИЧАМ ТЕ!

– Попитах едно детенце: Какво е любов?
То отвърна: – Любов е когато кученцето облизва лицето ти.
Засмях се…, но после детенцето добави:
– Дори когато цял ден си го оставил само и гладно.

„Научих…, че е добре думите ти да са меки и нежни, защото утре може да ти се наложи да ги преглътнеш.
Научих…, че възможностите никога не се изгубват, някой друг ще се възползва от това, което ти си пропуснал.
Научих…, че никой не е съвършен, докато не се влюбиш в него.
Научих…, че най-лесният начин да израсте човек е като се огражда с хора, които са по-умни от него.
Научих…, че игнорирането на един факт не променя това, че е факт.
Научих…, че когато решиш, че не трябва да оставаш длъжен на някого, ти само продължаваш да му позволяваш да те наранява.
Научих…, че любовта, а не времето, лекува всички рани.
Научих…, че под твърдата черупка на всеки се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан.
Научих…, чекогато си влюбен, това си личи.
Научих…, че дори ако само един човек ми каже “Ти осмисляш моя ден”, това осмисля моя ден. Научих…че малко дете, заспало в ръцете ти, е едно от най-успокояващите усещания в света.
Научих…, че да си добър е по-важно от това да си прав.
Научих…, че никога не трябва да отказваш подарък от дете.
Научих…, че парите не могат да ти дадат класа……“

Andy Rooney

„Мен чуждия живот не ме интересува. Аз и от моя съм си в шок!“

Слушай!!! Аз се обичам. Обичай ме и ти!!! Какво ти пречи?!

„Не планирайте всичко – оставете живота да Ви изненадва понякога. Толкова е хубаво!“