„Ако отвориш сърцето си – ще дойде Любов.
Ако пуснеш миналото – болката ще си отиде.
Ако преодолееш страховете си – животът ще ти направи подарък.
Ако обикнеш себе си – ще обикнеш всички.
Ако кажеш „благодаря“ на сърцето си – радост ще има.
Ако благословиш това, което те заобикаля – ще усетиш неповторима лекота в душата.
Ако простиш, на онова което ти е донесло болка – ще изпиташ вътрешен мир.
Ако не си припрян в делата си – вече си успял.
Ако си готов да откриеш „звезда“ – вече си я намерил.
Ако си познал себе си – познал си цяла Вселена.
Ако си приел себе си – приел си Живота в неговата цялост.
Ако си се доверил на Живота – ти си в мъдри, любящи ръце.
Ако знаеш, че Живота е този, който те води – ти си вече победител.
Ако уважаваш себе си – ще бъдеш във връзка със съвършенството в теб.
Ако вярваш в себе си – Животът ще те подкрепи. Ключът е в теб самия. И ти носиш пълна отговорност пред себе си и Живота. Ти си причината и следствието. И изборът винаги е бил до теб.“

/ Тибетска мъдрост /

„Никога не позволявай да изливат върху теб купчина токсична язвителност, само за да се нарекат след това „говорещи истината.
Никога не прави това и ти с другите!
Искреност, която не е моделирана от състрадание, е просто една фалшива добродетел и обикновено е оправдание за проявяване на жестокост.
Така че, не го прави.
И не позволявай да се прави с теб.“

Елизабет Гилбърт

„Най-важно е да намериш това, което ще ти даде покой.“

За да не ви тежи багажа, раздавайте

„Това, което носим със себе си. Багажът не винаги е нещо, което може да се пипне. Има неща, които винаги носим със себе си. Спомени, страсти, навици, привързаности. Колкото по-малко притежава човек, толкова му е по-леко. За по-малко неща трябва да се грижи физически и мисловно. Но “моето си е мое”. Може да е едно копче, но трудно се разделяме с него. Може никога да не ни потрябва, но собственическото чувство е твърде силно. Какво да кажем, за по-скъпи сантиментално или материално вещи, а за междуличностните отношения става съвсем трудно.И ден след ден трупаме вещи, отношения, информация увеличаваме багажа си. И всяко едно нещо от тях което изгубим ни разкъсва сърцето. Човек се ражда гол. В света в който идва има всичко от което ще се нуждае, разбира се ще трябва да го дели или споделя с останалите човеци и други същества. Би трябвало да има достатъчно за всеки. Но това чувство за притежание, заграждащо от общото за себе си, създава конфликти, вражди и войни, носещи много страдание след себе си.Багажът може да се състои и от негативи: страхове, проблеми, натрупани задачи … Този багаж не могат да ти го откраднат, нито да го захвърлиш и да избягаш от него. Трябва да го разтовариш едно по едно, както си го събирал. Трудно е но трябва, за да олекне, да да отвори място за ценните неща, които с лекота се носят.Трудно е човек да потребява, колкото му е нужно, да стопанисва, колкото умее. В мигове, когато сподели с близък човек нещо свое, изпитва забравена радост. Тази радост може да я изпитва ежедневно. Защото лесно е да се даде нещо непотребно, то няма никаква стойност. Но да се раздели с нещо важно за него, за да зарадва друг… Трудно е…Но ако успее – ще зарадва двама души – и себе си и другия. А магията на споделянето е следната. Когато учудения получател приема споделеното, той заедно с него приема и урока, че е прекрасно да се споделя. И когато дойде време и той да сподели, ще го направи с радост.

За да не ви тежи багажа, раздавайте…“

Те това е истинска любов! 

„Живей щастливо, чувствай се щастлив, бъди щастлив, дори и без причина. Тогава ще можеш да обичаш и правиш това, което искаш.“

„Ако в един ден сте успели да се посмеете, да размишлявате и да изпитате съчувствие, тогава той е бил съвършен.“

„Дори когато животът ти прилича на пустиня, винаги можеш да намериш цвете.“

/ Дино Будзати /

„Не е вярно, че хората спират да мечтаят, защото са остарели.
Те остаряват, защото са спрели да мечтаят“.

Габриел Гарсия Маркес