Както е казал един мъдрец, слънцето свети еднакво за всички.
Било то за немарлив баща, или за капризна дъщеря.
То грее еднакво, както за влюбената двойка.
Така и за самотното момче, което вече е забравило какво е това слънце.

Понякога е много трудно да кажеш с думи какво ти е отвътре.
Някой успява да намери адекватна замяна на тези думи.
А за някого по-добре от думите говорят действията.
А някой стои мокър в центъра на огромния град,
и изобщо не знае какво да прави по-нататък.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 15

Понякога се опитват да ти помогнат, когато съвсем не го искаш.
Понякога неочакваната помощ те измъква от края на пропастта.
А понякога даже е трудно да наречеш това помощ.
Главно е винаги до теб да бъде някой,
който ще поиска да подложи рамо.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 14

Животът ни е като редене на пъзели. Старателно добавяме елементите,
за да създадем картинката на своето щастие.
Но невинаги пъзелите се нареждат в картинката, която искаме да видим.
…………………………….
Живеем, редейки пъзели. И ако получилата се картинка не ни устройва, винаги имаме два изхода.
Да се примирим и живеем, с каквото се е получило,
или да смесим всички пъзели и да почнем да редим всичко отначало.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 13

Какъв ще бъде денят ти, може да разбереш от сутринта.
За днес моята прогноза е отлична.
Даже на работа ми се иска да вляза през парадния вход,
и нищо няма да ми развали настроението.
Да. Но се случва прогнозите да лъжат.
………………………………
Да. Навярно не е най-добрия ми ден.
Добре е, че има приятели, които винаги ще те подкрепят.

Всеки ден бродим из безкрайния жизнен лабиринт, спирайки до безизходиците му.
Там, където бяхме щастливи, изведнъж ни става непоносимо тъжно.
Дългоочакваната победа, кой знае защо, не ни носи радост.
Но натъквайки се на стена, се обръщаме и продължаваме в лабиринта,
надявайки се, че зад завоя ни очаква нещо необикновено.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 12

Във вселената всичко се променя, планетите се въртят в орбитите си,
градове се строят и разрушават, раждат се и умират милиони хора.

Всеки човек си има своя килер със страхове.
Едни се опитват никога да не отварят този килер,
други се опитват да скрият от всички своите страхове, заключвайки ги с всички катинари.
А на някои им е провървяло, те нямат килер със страхове.
Защото истинските мъжкари не се боят от нищо.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 11

Идеалното начало за деня, това е освежаващият душ,
стабилната закуска, и разбира се, чашка горещо кафе.

В края на деня по правило правим равносметка. Мислим, съмняваме се.
Правилен избор ли сме направили?
Правилно ли сме постъпили с тези, които са до нас.
Преживяваме за неуспехите си.
Разбира се всички се надяваме, че утрешният ден ще бъде по-хубав.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 10

Вселената е заплетена с милиарди невидими нишки, които ни свързват с другите хора.
Всяко наше действие отеква като ехо в десетки други съдби.
Всяко действие на другите хора изменя нашата.
Именно заради това, преди да направиш следващата крачка
помисли за тези, които ще измениш, и за това как ти самият ще се промениш.
Помисли ли?
Действай.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 9

Промените са неизбежни като старостта и необратими като времето.
Понякога бягаме от тях, мислейки наивно,че можем да оставим всичко както си е.
Но промените в живота ни се случват, независимо дали искаме или не.
Оставяме им правото да ги приемем и продължим да живеем.
Или упорито се опитваме да останем в миналото.

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 8

Понякога трябва да взимаме трудни решения.
Да се бориш за любовта си или да се предадеш.
Да се стремиш към непостижима цел или да търсиш нова.
От това решение зависи всичко.

Понякога трябва да взимаме решения, от които ще зависи съдбата ни.
И не само нашата.
Но понякога разбираме, че за да направим човек щастлив,
правилно ще е да го пуснем, колкото и да е тежко.
Да. Така ще бъде по-добре.
Може би……..

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 7

Когато любовта си отиде, в душата остава пустота,
и ти се струва, че никой не може да я запълни.
Е, почти никой…….

Имал съм много жени, но никога преди не съм изпитвал такива чувства, както към теб.
Просто искам да бъда с теб. Но да бъда само аз. Разбираш ли?
Ти ме познаваш от толкова години. Не от много добра страна.
От типа весел и плешив чудак. Наистина.
Мога да бъда и друг. Честна дума.
Дай ми шанс. Моля те.

Понякога ти се струва, че живота ти прилича на дълъг сериал, който продължава много години.
И изведнъж в един момент разбираш, че вече не си главен герой в тази история.
И всеки момент ще станеш второстепенен герой.
В този момент имаш няколко варианта.
Може да се смириш с тази участ и да се отпуснеш.
Може временно да се скриеш от перипетиите на тази объркана история.
А може да направиш усилие и да започнеш нов сюжет.
Но първо реши – искаш ли предишният сюжет да свърши?

Източник: Кухня, сезон 3, епизод 6