Най-важният урок

Веднъж, за да усмири непрекъснато каращите се деца, учителката Хелън Мросла дала на учениците си следната задача: да напишат какво харесват във всеки от своите съученици. В края на урока събрала листовете и ги занесла у дома. През почивните дни тя обобщила резултатите и в понеделник дала на всяко дете лист, на който след неговото име следвало описание на качествата, които харесват в него останалите ученици.
Докато децата четели, се чували възклицания: „Наистина ли така мислят за мен? Не знаех, че ме харесват…“. Никой не обсъждал това в клас повече. Всеки прибрал своето листче и продължил напред. След няколко години едно от момчетата – Марк, загинало във Виетнам. Погребали го в родната Минесота. На погребението дошли приятели, бивши съученици, учители. На помена баща му отишъл при Хелън и й казал: „Искам да ви покажа нещо“. Той извадил от портфейла си смачкан, сгънат на четири лист. Било видно, че листът е четен и препрочитан многократно. „Това беше сред вещите на Марк. Той винаги го носеше със себе си. Познахте ли го?“ Това бил списъкът с положителните качества, които съучениците харесвали в Марк. „Много ви благодаря – казала майка му, – това беше много ценно за сина ни.“ В този момент се случило нещо изумително – един по един съучениците на Марк наобиколили учителката си:

„Аз още пазя моя лист в най-горното чекмедже на бюрото си“,

„Пазя моя в сватбения си албум“,

„Ето го, аз винаги го нося със себе си“,

„Ние всички пазим тези листчета“.

Това кратко упражнение по доброта, измислено от младата учителка, оставило неизличима следа в живота на нейните ученици. Всеки се нуждае от добра дума, от знанието, че останалите го виждат и харесват.

Ето и посланието на Хелън Мросла:

„Свикнали сме да сме заобиколени от много хора и забравяме, че животът ни един ден ще свърши. И ние не знаем кога е този ден. Затова, моля ви, казвайте на хората около вас колко ги харесвате и обичате и колко важни са те за вас. Преди да стане твърде късно.“

Е така, изведнъж стана!

„Имам всички причини под това небе да изричам „Благодаря“ непрекъснато.
Защото „Благодаря“ е повече от „обичам те“.
Защото „Благодаря“ може да промени посоката, очите ти, мислите ти.
Защото „Благодаря“ не може да съдържа страх и нужда.
Защото „Благодаря“ е най-силната молитва.
Защото „Благодаря“ е кръстопътят на Любовта и осъзнаването на всичко красиво и светло, което получаваш и което носиш в себе си, за да дадеш отново.
Защото „Благодаря“ е онази свещена дума на Душата, която звучи, когато всички други думи притихнат.“

Мария Лалева

Глад

Глад за пари…Глад за имот…
Всеки е гладен в този живот!
Всеки ламти – да трупа, да има,
сякаш живее живота на трима…

Няма насита бесният глад…
хищно да искаш да си по-богат.
Алчно да трупаш „златни“ мечти –
кюлчета злато, пачки пари…

Глад за богатство… Глад за имот…
Гол си дошъл в този живот…
Нищо не вземаш от белия свят.
Гол си отиваш…Дори и богат…

/ Ваня Тенева Статева /

„Сексът е най-малкото, което жената може да даде на един мъж. Той вече е и достатъчно евтин, за да му се придава особено значение.
Всъщност много по-скъпо струва Нежността. Това е, което жената не дава на всички, и дори не на всеки, с когото спи.
Нежност няма да си купиш, няма да я откраднеш, няма да я получиш нито с лъжа, нито със сила.
И с нищо няма да я сбъркаш.
Нежността е малкото камъче в слънчевия сплит, което понякога не ти дава да дишаш. Нежност е снимката, която гледаш, тихо усмихвайки се.
Нежност е онова усещане на върха на пръстите дори когато си далеч.
Нежност е, когато вземе лицето ти в ръце и го целуне. Или просто те прегърне, придърпвайки те все по-силно към себе си.
Нежност е онази увереност, че там някъде има място, където те чакат с любов, топлина и с малко тъга, защото всички са тъжни, когато хората, които обичат, не са до тях.
И винаги те чакат. Всяка минута, всяка секунда.
Чакат те през лятото, чакат те през зимата. Чакат те цял живот.“

Ани Миланова

„Най-добрият учител в живота е опитът. Вярно, взима скъпо, но обяснява правилно.“

„Трудно е да се разбереш с хора, които говорят едно, мислят друго и правят трето.“

Думата „Благодаря“ е една от най-хубавите думи в нашия речник, означава „дарявам благо, добрина, добро“.
Вярвам, че всеки от нас има поне един човек, на когото иска да каже с лично отношение “Благодаря”!
И никога не забравяйте, че „Добрата дума отваря железни врати!“.
Нека помним, че добрата дума е като блага билка в днешния ни забързан и динамичен свят.
Нека да си припомним значението на тази кратка думичка „Благодаря“.
Моята баба за всичко обичаше да казва: „Сполай на бога, че се събудих и тази сутрин. Сполай ти, чедо, че си до мен.“
Аз ще започна първа: Благодаря ви приятели, че ви има, за да добавяте цвят, усмивка и добрина във всеки нов ден.
Хубавите думи променят деня. Вашия и на тези, около вас. Всеки нов ден ни предлага причина за благодарност, и ние трябва да търсим тези специални моменти и да ги помним.

/Галя Кутулева/

Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:
– Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си, като в кибритена кутийка.
Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
– Не искам да си отиваш! Усмихни се. Какво, че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите, но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.
И влаковете се завръщат, нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи, които виждат през високите планини.
Има мисли които летят над безкрайните равнини.
Има хора, които никога не се разделят.

Усмихни се.
Има хора, които никога не се разделят.

Недялко Йорданов