Чуваш ли ме скъпа моя малка?
„Добър вечер, скъпа моя малка!
Добър вечер – ти повтарям аз.
И целувам черната слушалка – чуваш ли сълзите в моя глас?
Чуваш ли ме? Много съм далече, ветрове и нощи ни делят.
Аз при теб се връщам тази вечер, да се стопля подир дълъг път.
А ако в стаята е душно, ще излезем под дъжда навън…
В топлата си пазва ще те гушна и ще те целуна преди сън.
Аз притискам черната слушалка.
Чуваш ли ме? Вятърът е лош.“
„Лека нощ, обична моя малка!
Моя тиха радост, лека нощ!“
Дамян Дамянов