Той тръгна наляво, тя надясно. Но забравиха, че земята е кръгла.

„Морето е като любовта. Дори ти да си тръгнеш от него, то не си тръгва от теб.
Знаеш ли защо се връщаш при него непрекъснато? Дава ти тишина, за да си чуеш отговорите.
А любовта винаги е правилният отговор на всеки въпрос. Единственият правилен.“

/ Мария Лалева /

Ерген в интернет

Не съм придирчив и не искам кралица
облечена в скъп тоалет,
ерген съм, живея си сам в Цалапица
и търся жена в интернет.

Преровил съм барем хиляда обяви
на всички свободни жени
и всичките млади, красиви и здрави –
ох, котьо! Със кеф ги вземи!

Початих си малко с чаровна блондинка –
красавица горда от сой,
И тя си живеела вкъщи саминка
и търсела своя герой.

Аха да я взема, но нещо ми скимна,
че изборът беше богат,
и рекох си: „Що да не взема да мина
за малко и в другия чат.“

А там си набарах чаровна брюнетка –
девица, кажи го речи,
и четири дена със тази кокетка
си правихме мили очи.

Реших да опитам с червенокоса,
намерих си бързо една
поставих й даже директно въпроса:
„Ще станеш ли моя жена?”

Макар че прие, я оставих да чака,
че има и още жени
готови за брак… и прекрасна е всяка.
Ох, котьо, със кеф се жени!

И дълго избирах, и много се мотках,
намирах им някой кусур.
Едната докарваше малко на котка,
а другата – жив чукундур.

Накрая си казах: „Ей таз ще я взема,
на фаца изглежда добре –
и млада, и здрава, таман й е време
да ражда, мете и пере.”

Облякох си чистото нова фланелка
и купих един карамфил…
Обаче… посреща ме пухкава лелка
и вика: ”Люлю, че си мил!”

Бре холан! Навярно е станала грешка?
Че ти си поне на шейсет!
А тя ме пощипна и рече с насмешка:
„Добре си дошъл в интернет!“

Изтрих се от чата, ерген ще си бъда,
че с моя каръшки късмет,
току съм пристанал на дядо си Гъдьо –
и той замомен в интернет….
/ Ники Комедвенска /

„Към щастието има само един път – да престанем да се безпокоим за нещата, над които нямаме власт!”

“Един мъж се оженил за красиво момиче. Той я обичал много. Случило се така, че тя развила кожна болест и бавно започнала да губи красотата си. Един ден мъжът й излязъл на разходка и докато се връщал той претърпял катастрофа и загубил зрението си. Въпреки това, бракът им продължил както обикновено. С времето жена му напълно изгубила красотата си, но слепият съпруг не знаел това и нямало никаква разлика в брачния им живот. Той продължил да я обича много както и тя него.
Случва се най-голямата трагедия-жена му умира, а той е съкрушен. Вдовецът събира сили да направи всички обреди и ритуали, след което искал да напусне града.
Един човек отзад се обадил и казал: „Как ще успееш да вървиш сам? През всичките тези дни жена ти обичаше да ти помага „. Той отговори:
„Не съм сляп. Действах така, защото ако знаеше, че мога да видя състоянието на кожата й, щеше да я боли повече от болестта й. Обичах я не само заради красотата й, но се влюбих в нейната грижовна и любяща природа. Така че се престорих, че съм сляп. Исках само да я запазя щастлива „.
==============================================
Поука: Когато наистина обичаме някого, действаме като слепци и пренебрегваме недостатъците на другия, за да бъдем щастливи. Красотата ще избледнее с времето, но сърцето и душата винаги ще бъдат същите.
Обичайте човека за това, което е отвътре, а не отвън.”

„Идеалният мъж не пуши, не пие, не ходи по чужди жени, и не съществува.“

Живей днес, не чакай момента, в който ще изгубиш здравето си, близките или дори самия живот.
Живей сега! Наслаждавай се на всеки миг, не отлагай „за някой ден“, за „по-нататък“, за „когато си свърша работата“
Работата никога не свършва, но междувремено животът изтича.

Олег Рой/ „Фантомна болка“.

„Ей такива сме хората – инати. Може да умираме от любов, но твърдим, че не ни пука и сме забравили дадения човек.“

„Глупаци сме…, нищо повече!
С лекота се отказваме от нещо толкова велико и силно…
Щастието, да сме причината за нечия усмивка… във всеки един тежък за човека момент … е безценно !

Източник: фейсбук

Когато ме посъветваха „Излей си болката, ще ти стане по-леко“, им отговорих, че човек не може да говори за болката си, може само да я чувства. Понякога и най-богатият речник, не може да опише това, което се случва в сърцето…В такива моменти самотата е най-добрият приятел, а кой каза, че времето е най-добрият лечител? Ти постепенно притъпява болката, но не заличава. Защо? Защото не минавало, а се свиквало!

Коментари:
Не минава когато обичаш истински с цялата си душа.
С времето превъзмогваш болката, но не забравяш нищо.
Нито се забравя, нито болката отшумява!
Болката остава завинаги.

Източник: фейсбук

Желал ли си някога втори шанс да срещнеш някого за първи път?!

Чарз Буковски