Обстоятелствата често ни карат да вървим срещу течението,
но се съгласете, че е трудно да се застане срещу стихията,
когато срещу теб е мощен поток, който помита всичко по пътя си.
А сблъскването на две буйни течения образува водовъртеж,
в който се оказваш напъхан против волята си.
И изведнъж, след всичко преживяно,
се оказваш на брега на тиха река, променила посоката си,
където можеш да излекуваш раните си.

Източник: Кухня, сезон 2. епизод 2

Хората често правят неща, опитвайки се да изменят сценария написан от живота.
Репчат се, трудят се, напрягат се безрезултатно да се скрият от призрака на честолюбието си.
Но само да се отпуснат за момент и животът им поднася неочаквана изненада.
По-упорито продължават да се борят с целия свят,
но накрая разбират, че се опитват да победят само себе си.
Но има и такива, които минавайки през всичките проблеми и препятствия,
неочаквано за себе си разбират, че не могат вече да върнат миналото.
И трябва да започнат живота си на чисто.

Източник: Кухня, сезон 2, епизод 1.

Доста често съществуваме
в своите съвършени илюзии.
Забравяме кои сме наистина,
като играем ролята на непознати за нас хора.
Но идва моментът на пробуждане,
който сваля от нас безкрайните маски.
И се оголва реалността,
за която изобщо не сме били готови.
Може би трябваше да се събудим по-рано?

Кухня, сезон 1, епизод 20.

Много хора често са изтерзани от съмнения.
Колко ти е скъпо това, което имаш?
Не се тормозете толкова,
важното е, че сме заедно.
За някои е по-лесно да загубят всичко,
за да разберат колко им е било скъпо.
Главното е да ценим това,
което имаме тук и сега.

Кухня, сезон 1, епизод 19.

Всички момичета,
които работят в ресторанта,
от дън душа се надяват,
че някой ден ще се появи
прекрасният принц, който ще ги отведе
от света на служебните усмивки.
Принципно, мечтата си е мечта,
но се срещат и такива,
за които приказката за Пепеляшка
е станала реалност.

………
По силата на своята природа,
много често крачим точно към пропастта.
Защото гледаме някъде нагоре.
Към върха на тъпата си самоувереност.
Падаме, страдаме, ставаме,
продължаваме и отново падаме.
И така до безкрай.
Може би, вече е време
да започнем да си гледаме в краката.

Кухня, сезон 1, епизод 18.

Когато твоите близки са готови
да забравят своите обиди,
за да ти доставят удоволствие,
ти също ще си готов на всичко,
на тях да им е добре.
Дори за това да се наложи
малко да излъжеш.
Но по принцип,
за всяка лъжа, рано или късно,
се налага да се плати.
Но най-трудното е,
да се поправи последствието от лъжата.
Лъжата поражда нова лъжа
и е невъзможно да се излезе от това.
Остава само вярата в собствените сили,
в себе си, в истинския себе си.
И ако започнеш всичко отначало,
отпред те очаква само това,
което сам си създадеш.

Кухня, сезон 1, епизод 17.

Както казваше Конфуций,
животът е най-добрият учител.
Той постоянно ни поднася уроци,
учи ни да бъдем по-добри
и да признаваме грешките си.
Да бъдем упорити
и да постигаме целите си.
И винаги да се надяваме на най-доброто.

Защото няма ситуации без изход.

Кухня, сезон 1, епизод 16.

Понякога, животът ни задава въпроси
и само ако им отговорим,
можем да се придвижим напред.
Готови ли сте заради бъдещето
да не пришпорвате настоящето?
Способни ли сте да преглътнете
гордостта си заради близките ви?
Но пред някои, животът поставя
много по-сложни въпроси.

Кухня, сезон 1, епизод 15.

Отговорността е странно нещо.
От една страна ни е страх от нея,
а от друга страна, именно благодарение на нея,
печелим уважение, сближаваме се.
А когато постъпваме безотговорно,
си взимаме поука.
Или не си взимаме поука.

Кухня, сезон 1, епизод 14.

Винаги съм се чудил, защо хората поставят граници между себе си?
На едните граници можем да не слагаме огради.
Другите са очертани само в нашето въображение.
Трети, не издържат на натиска на обстоятелствата.
Но има граници, които поставяме, за да ги разрушим с удоволствие.

Кухня, сезон 1, епизод 13