ЗАТОВА

ЗАТОВА

Кажи ми ако нещо ти тежи.
Ще бъда тук. До край ще те изслушам.
Без страх, без угризения, лъжи…
Разказвай ми… До тебе ще се сгуша
и тихичко ще слушам… до мигът,
когато и последните ти думи
във тъмното пространство извалят
и тихото остане помежду ни.

Не си виновен, че се чувстваш сам.
Не е виновна, всъщност Самотата!
Повярвай ми, до болка си разбран!
(Погледна ли в теб – виждам мен самата)
Не позволявай тъмната река
да повлече душата ти красива!
Не знаеш ли, че тук съм за това –
за да не позволя да си отидеш…

Защото вярвам: всичко се нарежда!
На тъжните Бог праща светлина:
две длани обич, две очи надежда…
Не знаеш ли, че тук съм за това?
Повярвай! Няма да те нараня
(ще си те пазя, страшно си ми скъп)
И ти не пускай моята ръка!
Приятелството в наши дни е кът.

Павлина Соколова