Щастие.
Щастие
Понякога наистина летя
и сякаш нищо не е невъзможно…
Земята е прекрасна след дъжда,
а времето направо е разкошно…
Желая да раздавам красота…
През Божията благодат немея…
Такъв покой изпитвам в утринта –
денят се радва също, че живея…
Във нежен стих желая да предам
на битието истинската същност!…
Такава – непорочна като храм.
Светът е идеалната окръжност.
Душата ми е пълна със любов
и с пръстите си щастие рисувам…
Хармония усещам с порив нов –
по пътя си не крача, а танцувам…
И мислите ми сякаш са с криле,
и думите са птици и отлитат,
и ятото е с форма на сърце…
И Господ закачливо се усмихва…
/Димитър Занков /