„С времето разбираш,
че само който може да те обича с недостатъците ти,
без да се опитва да те променя,
може да те дари с цялото щастие,
за което мечатеш.“

Хорхе Луис Борхес

„Човек може да направи всичко, което поиска.
Нещата не опират до пари,
нито пък до липсата на време.
Времето и парите приятелю,
са просто оправдание.“

„Познавате ли онова сладко чувство за предусещане на Чудеса?
Да, точно това чувство, което ни кара да летим,
и което не признава ръбове и огради.
То създава Чудесата.
Когато го допуснем в Сърцето си, каним нашето Чудо в живота си.
А Чудесата, за разлика от хората. никога не закъсняват за Срещата.“

~ Из „Малкият принц“

Странна.
Малко луда.
Понякога сериозна.
Понякога като дете.
Пропуснала да прочете сценария,
който следват всички.
Забравила да живее, за да угажда на хорските мнения.
Не блуждаеща, а с ясна цел,
към която върви по нейн си необичаен начин.
Изпитваща ужас да не е в крак с модата,
за не се разкиха от стадото,
понеже е алергична към овце.
С тежка дамска чанта,
но защото винаги носи вътре по някоя книга.
Безобразно претенциозна, но само към себе си.
Скромна.
Земна, но от друга планета.
Изпълнена с жар, страст и огън.
И най-вече, такава,
за която постоянно научаваш нещо ново.
Защото всеки ден е различна.
Такава ще е тя.
Такава е тя.
Някъде там.

Димитър Калбуров

„Връзките включват:
караници, ревност, спорове,
вярност, сълзи, неодобрения,
но една истинска връзка се бори
през всичко това с любов.“

Имаше дни, в които беше тъжна.
Имаше дни, в които беше щастлива,
ей тъй така, без видима причина.
Имаше дни, в които ме ядосваше.
Имаше дни, в които само тя можеше да ме успокои.
Имаше дни, в които не я разбирах изобщо.
Имаше дни, в които не просто слушах,
а чувствах всчико, което ми казваше.
Имаше дни, в които я нямаше,
но беше“по-близо“ до мен от вски друг.
Имаше дни, в които беше до мен,
а я усещах така „далеч“.
Имаше дни всякакви, само не и такива,
в които да не я обичам.

К.Е.

Аз съм луда за десет жени.
Както мразя, така и обичам.
Приближи се към мен, приближи,
за да видя дали си различен,
от мъжете, в чиито сърца,
всявах паника, смут и тревога.
Не мъже, а същински деца,
но с преъенции горе до Бога.
Не монесоха моя режим,
на доверие чест и подкрепа.
срещу вярност получих лъжи,
срещу щедрост – свидливост проклета.
А сега ближа рани… Уви,
без да искам им пръснах сърцата.
(Ако някой веднъж ме рани,
цял живот си изплаща вината!)
Ти дали си достатъчно смел,
бос в огъня с мене да стъпиш,
да обичаш до краен предел,
без да мамиш и без да ме съдиш.
Две вузможности имаш все пак –
да си мъж – кратко, точно и ясно.

Или просто пореден глупак,
който бързо ще сложа на място.

Васка Мадарова

„Тръгнеш ли да вървиш, пътят се появява.“
– Руми