„Когато Бог пожелае да спаси един човек,
му изпраща някой, който знае как да го обича!“

„Любовта е за смелите.
Всички останали трябва да се задоволят с нейните имитации!“

„Грижата е най-красивото обяснение в любов!“
– Пиер дьо Бомарше

Иизточник: Списание 8

„- И все пак, любов или страст е това?
– Има ли разлика?
– Разбира се, при любовта искаш да деш всичко, при страстта да вземеш всичко.
Е, любов или страст е?
– Не знам. Искам да й дам всичко, и да взема всичко от нея….“

Обичам когато се прибереш късно вечер, още от вратата да ме обсиваш с целувки, сякаш не си ме виждал цяла вечност.
Обичам когато ти е студено през нощта, да се сгушваш още по-плътно до мен.
Обичам когато се събудя, да видя бележката до мен, кяото ме кара да се усмихна.
Обичам, когато ме завиваш през нощта, дори това да означава цяла нощ ти да спиш отвит.
Обича това, че когато имаш проблем, може да говориш с мен за това до 4 часа сутринта, макар да знаеш, че трябва да ставаш в 6.
Обичам това, че ми казваш „Красива си“, дори когато съм с 39 градуса температура.
Обичам когато ме чакаш с часове преди да излезем, и това, че когато ме погледнеш казваш – „Боже, аз съм най-големият щастливец на света“.
Обичам това, че когато ти сготвя нещо казваш – „Много е вкусно“, дори изобщо да не е така.
Обичам начина, по който ме гледаш когато танцувам.
Но най-много от всичко обичам това, че каквито и планове да правиш за бъдещето, винаги ме включва в тях с думите – „Ако ти не си в моето бъдеще, то тогава е без значение какво ще е то“.
Всеки човек се нуждае от различни неща, за да бъде щастлив.
Пълно щастие няма, но ако ти си до мен, това щастие ми стига!

Протягам аз ръка в тъмнината.
усещам сянка в нощта.
И леки тръпки ме побиват,
от блясъка на лека светлина.
Усещам поглед, плах и нежен.
Докосва ме една човешка длан.
Обгърна от топла сянка,
отпускам се, потъвам в нощта.
Не ме е страх, не плача вече,
обгръщам тъмнината с ръка.
Сега съм с теб, и те обичам.
Обичай ме и ти сега.

„- Тя беше живото, ходещо, дишащо доказателство за моя провал. Такава жена не можеш да забравиш, Демире! Но можеш да намразиш. Да я превърнеш в демон в ума си, да я унизиш. Не само можеш, а искаш! Повече от всичко! Задължително е! Мачках я в ума си, на живо, насаме, пред други… Винаги, навсякъде. Мразех я. А тя се усмихваше и питаше – „Как си?“. Добре ли е при теб? И я намразвах още повече…
– Защо се отказа да обичаш?
– Защото ме караше да се чувствам малък.
– Ти си бил малък. Големите не се отказват от любовта.“

Мария Лалева – „Живот в скалите“

„Една целувка по челото е по-сладка от хиляди целувки по устните.
Няма страст, но е пълна с любов и уважение.“