„ОБИЧАМ СВЕТЛИНАТА“

„ОБИЧАМ СВЕТЛИНАТА“

Не обичам тъмнината,
нито в стаята,
нито в хората.
Където и да вляза – паля свещ.
Страх ме е от тъмното,
защото никога не знам какво крие то.
Пък и … знаеш ли …
не вярвам, че хората са
мрачни, лоши, тъмни …
Всички са светли.
По рождение.
После сами се тикат в тъмното.
Сами бягат от светлината си.
Сами позволяват някой друг да ги угаси.
Но свеща в душата им си стои там
и чака да отново да бъде видяна,
да бъде повярвано в нея,
да бъде запалена.
Восъкът не е свършил,
нито фитила.
Но огън нямат – изчерпали са всичко.
И последната искра.
Е, аз имам.
Имам огън, колкото да осветя
всичката тъмнина по пътя си.
Но не мога да запаля никой,
който е изгубил вяра в светлината си
и че може отново да гори.
Може би се питате откъде я вземам?
Ами от същите тъмни събития,
които присъстват в живота на всеки човек,
но с малка разлика – те правят огъня ми още по-силен, не ме гасят.
И още нещо …
Истинската красота на една стая,
се вижда, когато е светло в нея.
Същото е и с вас.
Тогава защо упорито си стоите в мрак?
Ако искате да сте щастливи,
бъдете като децата – СВЕТЛИ и чисти.
Ако нямате огън,
поискайте от някого.
После и вие запалете някой друг,
нека си вземе от вас.
Светлината предизвиква верижна реакция.
Докато се оповаваме на тъмнината,
нищо хубаво няма да се случи
в този Свят.“

Николета Иванова