Сезонен парадокс.
Сезонен парадокс.
Навремето обичах жена, чиито настроения бяха цветни като короната на есенно дърво:
беше слънчева и уютна като лято,
понякога студена и остра като зимата,
пролетни настроения нахлувха в нея,
топла като утрото и дъждовна като мрачен следобед.
Годините минават, сезоните са четири и се менят,
Тя си остана ЕДНА.
Дамян Дамянов