Ако си посипвате косите с пепел, не очаквайте другите да ви посипят с рози.

„Една жена ми каза: „Омръзна ми да ме унижават, да ми тъпчат по душата. Все някой ще се намери да ме нагази.“, а аз й отвърнах: „А защо душата ти е на земята? Защо си я проснала там като изтривалка? Вдигни си я, изтупай си я, прибери си я, нагласи си я, радвай й се, като на нова рокля, грижи се за нея, лъскай си я ежедневно и тогава, и хората ще я уважат и ценят“. Просваме си душата като чердже пред някой и му се прекланяме, като наричаме това уважение или любов, а после се чудим, защо не получаваме същото в амяна. Напротив – получаваме същото в замяна – унижение за самоунижението, подценяване за себеподценяването ни… Един себеуважаващ се човек не си простира душата по земята, а я развява нависокото, по небесата. Тогава за да я достигне някой друг, ще трябва да се повдигне на пръсти и да се постарае… доста!
Ако си посипвате косите с пепел, не очаквайте другите да ви посипят с рози.“

Виктория Леви-Реувен