Когато…..

„Когато се научиш за своя сметка колко много ти е струвало, за да те уважават, колко трудно ти е било да не слушаш сърцето си, когато то печели, а не разума…
Когато си осъзнала значението на разочарованието, предателството и лъжите разбираш, че си е струвала любовта, която е излекувала раните ти, че си останала такава, каквато си.
Когато си се научила да игнорираш глупавите думи, диктувани от невежеството и да не понасяш мисълта, че това не отразява истината.
Когато си разбрала как да се измъкнеш от тези стегнати ръце, които идват само с цел да те влачат осъзнаваш, че това те е направила по-силна, а понякога твърде много! Но това не значи, че вече не плача, че вече не страдам, и че не ми пука за всичко останало.
Научих се да го крия по-добре, научих се да го правя по-добре, научих какво има значение, и кое не особено!
И не е вярно, че предишното „аз“ вече не съществува, Разбира се, че съществува… то, сега е малко скрито зад бронята си.
Човекът, който бях, все още съществува, но осъзнах, че красотата, която е скрита в нея, не трябва да бъде дадена на целия свят, а само на тези, които са могли да я погледнат с различни очи.“