Мечтите се сбъдват. Не забравяйте!

„Днес е най-хубавият ден в живота ми.
Днес за пръв път ми се усмихна дъщеричката ми.
Усмихна се. Не лъжа. Преди минута ми се усмихваше.“
––––––––––––––––––-
– О, кой е дошъл при нас! Моят нов главен готвач.
– Дмитрий Владимирович, няма да работя при вас. Заминавам в Питер.
– Добре ли помисли? Шанс се пада един път в живота.
– Разбирам. Но Вика с дъщеричката ни заминават.
– Просто не мога да не тръгна с тях.
– Още си млад. Викита, деца…В живота може да има много, а шанс не.
Само един.
– Кое е по-важно за теб?
– Семейството. Извинете.
– Макс!
––––––––––––––––––-
Това е всичко. Не беше лоша история.
Интересна. Весела. Понякога малко тъжна.
А най-важно – поучителна.
Тя ни научи да бъдем смели и да не се боим от предизвикателствата, които ни готви животът.
Помагаше ни да постигаме поставените цели, независимо от всичко.
Но най-важното е, че тази история има щастлив край.
Вика се съгласи да остане в Москва, а аз станах главен готвач.
Отново ще работим заедно.
Мечтите се сбъдват. Не забравяйте!

КРАЙ
КРАЙ, но…
Но както обикновено става, когато свършва една история,
винаги започва друга.

Източник: Кухня, сезон 5, епизод 20