„Ако някой си е тръгнал от живота ти, значи вече е изиграл ролята си.
Изпрати го с аплодисменти!“

„Ще ви кажа следното: същността на любовта е свободата.
Всеки, който каже, че ви обича, и че се грижи за вас, ще зачита свободата ви.
Това е толкова просто. Не се взирайте по-надалеч и по-надълбоко, за да го разберете по по-сложен път.
И по-рано съм ви казвал, и пак ще ви кажа – в основата на човешкия опит и преживяване стоят само две енергии: любов и страх.
Любовта дарява свобода, страхът я отнема.
Любовта отваря, а страхът затваря.
Любовта кани свободната изява, страхът я наказва.
Прилагайки тази мярка, ще разбереш дали някой те обича или се бои от тебе.
Не го слушай какво казва.
Гледай го какво прави.“

Нийл Доналд Уолш

„Първо трябва да се научим да обичаме сами себе си, с цялото ни великолепие и несъвършенства.
Ако не можем да обичаме себе си, не можем да се отдадем напълно на способността ни да обичаме другите, или на потенциалът ни да създаваме.“

Джон Ленън

„Откривайте красотата на възможно най-много места. За болшинството хора почти нищо не е достатъчно красиво.“

Винсент ван Гог

„Неделя е. Сутринта в неделя е тиха и настъпва бавно. Слънцето мързелува. Часовникът не звъни. Освен, ако глупаво не съм забравила да изключа алармата. Днес не съм. И денят започва едва-едва, само с аромат на кафе и никакви планове. Странно усещане за нищоправене и свобода. Неделята е щедра. Умиротворена.
Ден за обичане. Започвам от себе си това обичане. Затова оставам по пижама, подминавам пълната с чинии мивка и прахосмукачката също и се връщам в леглото. Обичам себе си, изгубена в завивките и с книга в ръцете. „Самозависимостта означава да разбера, че не съм нито самодостатъчна, нито всемогъща, че съзнавам своята уязвимост и че винаги постигам онова, което искам; но винаги отговарям за себе си.
Неминуемото последствие от това да зная кой съм и да не завися от никого е, че поемам отговорността и грижата за себе си и завинаги съм господар на живота си.”
Да, добре. Така да бъде. Хорхе Букай е мъдър човек. Обичам да чета точно него в неделя. Той все ме кара да имам време за себе си и да избирам себе си. Не че и в другите дни нещо ми пречи да обичам себе си, но тази тишина на неделята ме разтопява съвсем. Мога да не вдигам телефоните, да не отварям вратата, мога да не мръдна цял ден от леглото. Мълча. Нищо че съм жена или точно, защото съм жена. С мълчание събирам енергия, сили и… себе си. Насладата да си се обичам бавно се разширява в Любов към всичко покрай мен. Разтварям прозорците, нищо че е студено, изхвърлям ненужното, сменям енергията. Вместо онази делничната, забързаната, пускам да влезе кротката. Превръщам дома си в най-прекрасното място. И оставам в него.
Неделя е. Семеен ден. Но аз съм сама. И днес ми е добре в тази самотност. Не бързам. От бързане пропуснах толкова много срещи и хора, понякога си мисля, че пропуснах себе си. Затова сега не бързам и се надявам да не е късно. Все пак е неделя. Денят с Душа на дете. Детето в дните на седмицата. На този ден всичко му е простено и всичко му е позволено.
И на мен също. Затова днес цялата съм Неделя.“

Сашка Александрова

Най-важният урок

Веднъж, за да усмири непрекъснато каращите се деца, учителката Хелън Мросла дала на учениците си следната задача: да напишат какво харесват във всеки от своите съученици. В края на урока събрала листовете и ги занесла у дома. През почивните дни тя обобщила резултатите и в понеделник дала на всяко дете лист, на който след неговото име следвало описание на качествата, които харесват в него останалите ученици.
Докато децата четели, се чували възклицания: „Наистина ли така мислят за мен? Не знаех, че ме харесват…“. Никой не обсъждал това в клас повече. Всеки прибрал своето листче и продължил напред. След няколко години едно от момчетата – Марк, загинало във Виетнам. Погребали го в родната Минесота. На погребението дошли приятели, бивши съученици, учители. На помена баща му отишъл при Хелън и й казал: „Искам да ви покажа нещо“. Той извадил от портфейла си смачкан, сгънат на четири лист. Било видно, че листът е четен и препрочитан многократно. „Това беше сред вещите на Марк. Той винаги го носеше със себе си. Познахте ли го?“ Това бил списъкът с положителните качества, които съучениците харесвали в Марк. „Много ви благодаря – казала майка му, – това беше много ценно за сина ни.“ В този момент се случило нещо изумително – един по един съучениците на Марк наобиколили учителката си:

„Аз още пазя моя лист в най-горното чекмедже на бюрото си“,

„Пазя моя в сватбения си албум“,

„Ето го, аз винаги го нося със себе си“,

„Ние всички пазим тези листчета“.

Това кратко упражнение по доброта, измислено от младата учителка, оставило неизличима следа в живота на нейните ученици. Всеки се нуждае от добра дума, от знанието, че останалите го виждат и харесват.

Ето и посланието на Хелън Мросла:

„Свикнали сме да сме заобиколени от много хора и забравяме, че животът ни един ден ще свърши. И ние не знаем кога е този ден. Затова, моля ви, казвайте на хората около вас колко ги харесвате и обичате и колко важни са те за вас. Преди да стане твърде късно.“

„Имам всички причини под това небе да изричам „Благодаря“ непрекъснато.
Защото „Благодаря“ е повече от „обичам те“.
Защото „Благодаря“ може да промени посоката, очите ти, мислите ти.
Защото „Благодаря“ не може да съдържа страх и нужда.
Защото „Благодаря“ е най-силната молитва.
Защото „Благодаря“ е кръстопътят на Любовта и осъзнаването на всичко красиво и светло, което получаваш и което носиш в себе си, за да дадеш отново.
Защото „Благодаря“ е онази свещена дума на Душата, която звучи, когато всички други думи притихнат.“

Мария Лалева

Глад

Глад за пари…Глад за имот…
Всеки е гладен в този живот!
Всеки ламти – да трупа, да има,
сякаш живее живота на трима…

Няма насита бесният глад…
хищно да искаш да си по-богат.
Алчно да трупаш „златни“ мечти –
кюлчета злато, пачки пари…

Глад за богатство… Глад за имот…
Гол си дошъл в този живот…
Нищо не вземаш от белия свят.
Гол си отиваш…Дори и богат…

/ Ваня Тенева Статева /

„Сексът е най-малкото, което жената може да даде на един мъж. Той вече е и достатъчно евтин, за да му се придава особено значение.
Всъщност много по-скъпо струва Нежността. Това е, което жената не дава на всички, и дори не на всеки, с когото спи.
Нежност няма да си купиш, няма да я откраднеш, няма да я получиш нито с лъжа, нито със сила.
И с нищо няма да я сбъркаш.
Нежността е малкото камъче в слънчевия сплит, което понякога не ти дава да дишаш. Нежност е снимката, която гледаш, тихо усмихвайки се.
Нежност е онова усещане на върха на пръстите дори когато си далеч.
Нежност е, когато вземе лицето ти в ръце и го целуне. Или просто те прегърне, придърпвайки те все по-силно към себе си.
Нежност е онази увереност, че там някъде има място, където те чакат с любов, топлина и с малко тъга, защото всички са тъжни, когато хората, които обичат, не са до тях.
И винаги те чакат. Всяка минута, всяка секунда.
Чакат те през лятото, чакат те през зимата. Чакат те цял живот.“

Ани Миланова

„Най-добрият учител в живота е опитът. Вярно, взима скъпо, но обяснява правилно.“