Светът няма да бъде разрушен от хората, които вършат зло, а от онези, които ги гледат безучастно.
Алберт Айнщайн

„Мъжът може да построи къща, но само жената може да направи от нея дом“

Мечтата не всеки мъж, е да срещне жена, на която да подари света.

Източник: „Фантастичната четворка“

Всички успехи на света са нищо, ако няма с кого да ги споделиш.

Ако искаш да знаеш колко много те обичам, преброй всички вълни в морето.

Source: div.bg

"There are two great days in a person's life - 
the day we are born, 
and the day we discover why."

William Barclay

"Има два значими дни в живота на всеки човек -
деня, в който сме родени,
и деня, в който разбираме защо."

Уилям Баркли

Целувайте бавно, прощавайте бързо, обичайте страстно и правете това, което ви се казва отвътре!
Животът е кратък!

Изтичник:
Petya ALexa
#НекаБъдеЛудница
#ДаНеСвършваНикога

„Днес е най-хубавият ден в живота ми.
Днес за пръв път ми се усмихна дъщеричката ми.
Усмихна се. Не лъжа. Преди минута ми се усмихваше.“
––––––––––––––––––-
– О, кой е дошъл при нас! Моят нов главен готвач.
– Дмитрий Владимирович, няма да работя при вас. Заминавам в Питер.
– Добре ли помисли? Шанс се пада един път в живота.
– Разбирам. Но Вика с дъщеричката ни заминават.
– Просто не мога да не тръгна с тях.
– Още си млад. Викита, деца…В живота може да има много, а шанс не.
Само един.
– Кое е по-важно за теб?
– Семейството. Извинете.
– Макс!
––––––––––––––––––-
Това е всичко. Не беше лоша история.
Интересна. Весела. Понякога малко тъжна.
А най-важно – поучителна.
Тя ни научи да бъдем смели и да не се боим от предизвикателствата, които ни готви животът.
Помагаше ни да постигаме поставените цели, независимо от всичко.
Но най-важното е, че тази история има щастлив край.
Вика се съгласи да остане в Москва, а аз станах главен готвач.
Отново ще работим заедно.
Мечтите се сбъдват. Не забравяйте!

КРАЙ
КРАЙ, но…
Но както обикновено става, когато свършва една история,
винаги започва друга.

Източник: Кухня, сезон 5, епизод 20

Съдбата ни оставя подсказки, които като следваме се оказваме там, където трябва да сме.
Понякога вървим по лъжливи следи, които ни водят към началото на пътя.
Но когато толкова често си грешил, спираш да обръщаш внимание на подсказките на съдбата
и просто вървиш по своя път.

Източник: Кухня, сезон 5, епизод 19