Добър ден,продаваш ли сърце?
– Остана ми едно такова,наранено…
– Не мога да го взема, имам две,
едно горещо, и едно студено!
С горещото говоря с другите…
Пред тях на показ всеки ден е то,
а на студеното сърце услугите
за мен остават, знаеш ли защо,
защото всеки път когато се намирам
на някой в прах потънал кръстопът
в студеното сърце се взирам,
и там откривам правилният път.

Но остави това,ръце продаваш ли?
– Продавам, но уви са хладни…
– Такива имам вече, вледеняващи,
на мен ръце ми трябват жадни,
да милват нежно, и прегръщат здраво,
да вдигат всичко нависоко в небесата,
а не в безсилие увиснали направо
да падат, да се влачат по земята…

Последно питам,имаш ли очи?
– Продавам две, но жалко, че са слепи…
– Такива търся, с тях не ще личи
безцветното във дните ми нелепи,
с очи на сляп, ще виждам по-добре
къде и как лъжите се пресичат,
кога ръцете всъщност са ръце,
и как сърцата почват да обичат…

Marvin Boil

„Лошият човек е като въглена – ако те опари, ще те очерни!“

„Времето те променя отвън. Отвътре те променят хората.“

„Не допускай никой до вътрешния си свят, освен ако не е дошъл с любов!“

Източник: izvanredno.info

„Всичко, което те дразни, те учи на търпениe.

Всичко, което си отива от теб, те учи как да стоиш на собствените си два крака и да се справяш сам.
Всичко, на което се гневиш, те учи на прошка и разбиране.
Всичко, което има власт върху теб, те учи как да си вземеш тази власт обратно.
Всичко, което мразиш, те учи на безусловна любов.
Всичко, от което се страхуваш, те учи как да преодоляваш страха си.
Всичко, което не можеш да контролираш, те учи как да позволяваш на нещата да следват естествения си ход. Търпение, дете, търпение. Помни, че животът е пътуване. Ако получиш веднага всичко, което искаш, няма да има за какво да живееш. Наслаждавай се на пътуването и накрая ще разбереш, че онези „крачки назад“ всъщност са били огромни скокове напред. Просто в онзи момент не си можел да видиш ясно цялата картина. Съхрани спокойствието си. Онова, което искаш, те чака. Просто всеки ден трябва да правиш още една крачка, и още една, да следваш пътя си и гласа на сърцето си. Да си верен на себе си. И тогава със сигурност ще намериш съкровището, което търсиш…“

Джаксън Киддард

„Когато ви е страх или сте на ръба на криза, запитайте се: кога една свещ свети най-силно? Отговорът е – в мрака“.

„Може би един от най-хубавите моменти в живота на човек идва, когато погледне в огледалото и осъзнае, че там има някой, който наистина обича. Осъзнаваш, че пред теб стои личност, която понякога си обвинявал, наранявал, отблъсквал, но тогава това е било най-разумното за теб отношение. Започваш да чуваш упреците на другите. Спомняш си за всичките пъти, в които някой ти е казвал, че от теб няма да излезе нищо добро. Усмихваш се. Сега осъзнаваш, че тези думи са били най-големият ти стимул. Осъзнаваш, че заслужаваш уважение и любов, каквито ти самият даваш. И вече не слушаш. Чуждото мнение става празно огледало, в което няма никой, Научаваш се да цениш всяка минута и разбираш, че ако някой дължи нещо на някой, то това сте ти и човека в огледалото.
Длъжен си да обичаш този човек, защото той е единственото сигурно нещо, което ще остане с теб до края.
Дай любов на човека в огледалото и изключи външните заглушители. Те са само шум.
Важен е гласът на човека в огледалото. „

Роланда Стефанов

Най-важните неща в живота не могат да се купят с пари – това са щастието и времето.
Щастието НЕ се намира само в душата, ума, стомаха, главата или кесията“.
Щастието е баланса между тялото, духа и душата. Свободата на духа, здравето и благополучието, любовта и свободата не могат да се заменят за нищо на тази планета.“

/ Тенеси Уилямс /

„Една жена ми каза: „Омръзна ми да ме унижават, да ми тъпчат по душата. Все някой ще се намери да ме нагази.“, а аз й отвърнах: „А защо душата ти е на земята? Защо си я проснала там като изтривалка? Вдигни си я, изтупай си я, прибери си я, нагласи си я, радвай й се, като на нова рокля, грижи се за нея, лъскай си я ежедневно и тогава, и хората ще я уважат и ценят“. Просваме си душата като чердже пред някой и му се прекланяме, като наричаме това уважение или любов, а после се чудим, защо не получаваме същото в амяна. Напротив – получаваме същото в замяна – унижение за самоунижението, подценяване за себеподценяването ни… Един себеуважаващ се човек не си простира душата по земята, а я развява нависокото, по небесата. Тогава за да я достигне някой друг, ще трябва да се повдигне на пръсти и да се постарае… доста!
Ако си посипвате косите с пепел, не очаквайте другите да ви посипят с рози.“

Виктория Леви-Реувен