Родителите ни винаги ще бъдат наша опора, и ще направят всичко, за да бъдем щастливи!

Ябълковото дърво

(Една житейска мъдрост)

Имало преди много години ябълково дърво. Едно малко момче обичало да си играе около него. Катерело се до върха, хапвало от ябълките, почивало си под сянката му. То обичало дървото, и дървото обичало момчето да идва при негo.
Минали години, детето пораснало и вече не идвало често.
Един ден отишло при дървото, но изглеждало тъжно.
– Ела да си поиграеш с мен – казало дървото.
– Аз вече не съм дете и не си играя с дървета – отговорил тинейджърът. – Искам играчки, а за тях ми трябват пари.
– Съжалявам, но не мога да ти дам пари. Ако искаш , можеш да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш. Така ще имаш пари.
Младежът се оживил. Обрал всичките ябълки и бил щастлив. А после дълго време не се върнал. Дървото останало тъжно и самотно.
Един ден момчето, вече съвсем пораснало, дошло отново. Дървото се зарадвало от сърце.
– Ела да играем.
– Нямам време. Трябва да изхранвам семейството си. Имаме нужда от къща. Можеш ли да ми помогнеш?
– Съжалявам, аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш, за да си направиш свой дом.
Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал. После дълго време не се появил. Дървото си стояло самотно и тъжно.
Човекът се върнал през един горещ летен ден. Дървото било изключително щастливо да го види.
– Ела да си играем!
– Остарявам. Искам лодка, за да си почина. Можеш ли да ми помогнеш?
– Използвай ствола ми, за да си направиш лодка! С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив!
И такa, мъжът отсякъл дървото, за да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил.
Дошъл след много години.
– Прости ми, момчето ми. Вече нямам нищо за тебе. Ябълките ми свършиха …
– Няма пролем, аз и без това нямам зъби да ги ям.
– Нямам и стъбло, по което да се катериш.
– Твърде съм стар за това.
– Наистина нищо не мога да ти дам. Само един пън ми остана – казало дървото със сълзи на очи.
– Нищо не ми трябва. Искам само място, където да си почина. Уморих се след толкова години.
– Добре! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка.
Мъжът седнал, а дървото се усмихнало щастливо през сълзи.
*********************************
Това всъщност е историята на всеки от нас. Дървото са нашите родители. Когато сме малки, ние обичаме да си играем с мама и татко. После порастваме и ги напускаме. Идваме при тях само когато нещо ни е нужно или когато сме в беда. Но каквото и да става, родителите ни ще бъдат наша опора, и ще направят всичко, за да бъдем щастливи.
Може би си мислим, че момчето е било жестоко с дървото, но всички ние се отнасяме с родителит си по този начин. Приемаме ги за даденост. Оценяваме всичко, което правят за нас, едва когато вече е късно….

Източник: facebook